Много хора (даже и тинейджъри) говорят, че еди-какво си, което е било част от детството им било хубаво. Например някой филм. Да, но дали наистина този филм е толкова добър и хубав или по-скоро спомените за детството които той събужда? Дали детството не е добро само заради марка вафли, които вече не се произвеждат, ами заради нещо повече - детския начин на мислене и за възприемане на света? Защото според мен е така. Преди две-три години ме беше налегнала носталгия по детството, защото "вече няма вафла Свежест и др. неща от тогава." Но от една година започнах да мисля като дете - да не задълбавам, да виждам красотата и в малките неща. Да виждам света през розови очила. И така ми е по-добре, много по-добре. Дали това означава, че носталгията по детството нямаше да я има, ако хората запазваха начина си на мислене и светоглед от тогава? Защото да ти е мъчно за марка вафли, които вече не се произвеждат е повърхностно. Вече не ми липсват тези вафли толкова, защото пак виждам хубавото в света, а и сега има толкова хубави вафли...х