Не е до детството, а до начина на мислене на децата

Много хора (даже и тинейджъри) говорят, че еди-какво си, което е било част от детството им било хубаво. Например някой филм. Да, но дали наистина този филм е толкова добър и хубав или по-скоро спомените за детството които той събужда? Дали детството не е добро само заради марка вафли, които вече не се произвеждат, ами заради нещо повече - детския начин на мислене и за възприемане на света? Защото според мен е така. Преди две-три години ме беше налегнала носталгия по детството, защото "вече няма вафла Свежест и др. неща от тогава." Но от една година започнах да мисля като дете - да не задълбавам, да виждам красотата и в малките неща. Да виждам света през розови очила. И така ми е по-добре, много по-добре. Дали това означава, че носталгията по детството нямаше да я има, ако хората запазваха начина си на мислене и светоглед от тогава? Защото да ти е мъчно за марка вафли, които вече не се произвеждат е повърхностно. Вече не ми липсват тези вафли толкова, защото пак виждам хубавото в света, а и сега има толкова хубави вафли...х

[Josefinne]

Просто е по-лесно да си дете. Докато не ти стане адски трудно не знаеш колко е хубаво да ти е лесно. На мен това ми липсва от детството.

В едно съм сигурен - просто човек трябва ТОЧНО КАТО ДЕТЕ, да ПРИЕМЕ ДЕТСТВОТО СИ, което НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ, като нещо МНОГО БЛИЗКО ДО НАСТОЯЩЕТО и да вижда света по ОНЗИ НАЧИН - С РОЗОВИТЕ ОЧИЛА. В смисъл защо да съжаляваш че ВЕЧЕ НЯМА ЕДИ КОЕ СИ ТВ ШОУ, а защо да не харесваш НЯКОЕ НОВО ТВ ШОУ ТУК И СЕГА КАТО ДЕТЕ. Защо възрастните все си мислят, че щом са били деца тогава и всичко е било перфектно? Не е така. Същото е и сега. Просто СВЕТЪТ Е ТАКЪВ КАКЪВТО СИ ГО НАПРАВИШ. Хубаво, че още нямам 19 и го разбрах.

Просто не трябва да мислиш, че детството е минало, а до го приемаш като тук и сега. Или като нещо, което е в настоящето. Защо да мразиш сегашната ТВ, че не е същата а да не видиш добрата й страна? Представи си, че си дете сега и тук, нямаше ли да ти харесват предаванията по ТВ? Да, естествено! Ами тогава, защо като не си дете и смяташ, че са "добри, но по-лоши от тези, които са ги давали като дете". Не е така. Просто децата не разсъждават, а живеят, ТУК и СЕГА.

Ами просто радвай се и на най-малките неща и възприемай тинейджърството и възрастните години просто като продължения на детството. Не е никак трудно. Просто трябва оптимизъм.

Не е щастлив този който е дете, а този, който мисли като такова. Наистина повечето деца мислят като такива (деца), но имахора с нещастно детство или хора, които още от малки "мислят като възрастни". И това е много тъжно. Затова като вече си възрастен човек, защо да изоставяш детския оптимизъм?

[krem4et0]

Аз съм си още дете-на мама и на тати. детството е хубаво, защото е безгрижно, без отговорности и все неща в тозди дух. Ама какво да направя-аз си обичах детсвото заради "Капитан Планета","Костенурките нинджа" и "Мариан Първата". И те ми липсват. само, че на 22 да седна да ги гледм за много хора ще е смешно.

Ами аз загубих едната си баба, приятелите си, готиния си клас и интересите и начина на мислене.

Баба си няма как да върна, но поне си имам още една - да е жива и здрава за да ме радва още дълго!
Приятели искам нови да намеря, трябва и да се свържа със старите. "Междинните" ги забравям за винаги от другата година.
Готиния си клас ще го помня, а и ще държа връзка с някои от тях.
Интересите и начинът ми на мислене до 2001 (края на детството ми) взеха да ми се завръщат.

[bulgarche]

Сещам се с добро за "тогава", защото това ми е детството, което сега вече освен че го няма, няма да го имат и бъдещите поколения, не и същото. Но нормално...времената се променят.

[Bloodlust]

Не е от начина на мислене. Когато сме деца, знаем много малко за света. Не ни касаят неща, като престъпност, злополуки, пари и т.н. Детската безгрижност е всъщност нещо, което не може да се върне. Онези вафли не са били нещо повече от днешните. Просто тогава ти не си мислил, коя вафла какъв вкус има. Задоволявал си се с наличното. И то ти е било предостатъчно. А в днешни дни, ти имаш база за сравнение. А когато почнеш да сравняваш нещата, винаги няма достатъчно добър фаворит. И това не е само при вафлите. Колкото по големи ставаме, толкова повече неща научаваме. Това ни дава база за сравнение. А когато сравняваме нещата, ние никога не можем да бъдем удовлетворени от тях.

[LunaTriCk]

винаги съм знаел, че отговора е у глааътЪ

[Baby_b]

Нали знаете- не се променя света, а начина по които го виждаме и Аинщайн е казал че винаги се опитвал да мисли като дете и да си обяснява нещата по прост начин =D>

[coteto]

Не е щастлив този който е дете, а този, който мисли като такова. Наистина повечето деца мислят като такива (деца), но имахора с нещастно детство или хора, които още от малки "мислят като възрастни". И това е много тъжно. Затова като вече си възрастен човек, защо да изоставяш детския оптимизъм?

4ete6 mi sqka6 mislite =D> \/

[_donna_]

във всяко наистина ХУБАВО нещо има мъничко тъга.
розовите очила са гей.вафлите не са повърхностни!
просто е много по-лесно да споменеш марката на нещо такова и всички се сещаме какво е било и как сме си изкарвали..а не че ми дреме има ли или не вафла Свежест ..

[Mimka_sweet]

Ау вафли!

Имаше едни в зелена опаковка с лимон някой сеща ли се ?