Просто не трябва да мислиш, че детството е минало, а до го приемаш като тук и сега. Или като нещо, което е в настоящето. Защо да мразиш сегашната ТВ, че не е същата а да не видиш добрата й страна? Представи си, че си дете сега и тук, нямаше ли да ти харесват предаванията по ТВ? Да, естествено! Ами тогава, защо като не си дете и смяташ, че са "добри, но по-лоши от тези, които са ги давали като дете". Не е така. Просто децата не разсъждават, а живеят, ТУК и СЕГА.