Проблема е там, че Той не успява да забрави предишната си приятелка. Разбирам, че много я обичал и тя също в продалжение на две години, но тя е заминала за щатите и са се разделили по много гаден начин. Ние с него ходим от един месец и Тои НЕ спира да ми говори за нея , дори понякога си позволява и да ме сравнява с неЯ. Винаги говори за нея по много нежен начин, начин различен от този с които говови за мен. Толкова е влюбен, че не вижда тагата ми...Не вижда, че ме заболява. Пази си снимките с нея, като го гледам колко са били щастливи ми става гадно, защото и аз искам да бъда така с него. От любов прощавам всичко! Сякаш съм хладнокръвна и не усещам болката...и се опитвам да дам повече, и повече..да бутам нещата в нашата вразка...Вярваите не е лесно, чуствам се ужасно Искам да се махна, но не мога..не ми дава сърце да го изоставя...Имам още надежди за нас.
На всичкото отгоре Тя сега се пребира, след около месец и Той знае..И е толкова щастлив, сияе от щастие...Поне така го осещам. Питам се дали АЗ съм излишната тук и май е така. Само ще попреча на любовта им, а аз искам Тои да бъде щастив..Колкото и да ми е трудно съм решила да го оставя, но не знам как ще го преживея. От друга страна пък НЕ искам да и освобождавам терена, намирам сили да се боря. Но тук идва въпросът- Струва ли си!?