аз попринцип също съм супер затворен човек и трудно се разкривам пред другите, затова и трудно общувам, но се опитвам да го променя. Понякога като слушам другите как говорят за това, 4е не млъкват и пр им харесват точно тва или пък просто им е по-лесно, ми става мноо кофти, ама не мога да се променя...аз съм такава...едно момче ме хареса, излизахме, целувахме се, мисля че имаме доста общо и като не съм с него ми идват много неща на ум за които мога да си говоря с него, но когато съм с него само мълча и някво се вцепенявам такова, което е много тъпо, но тва с времето се променя...а и тва ми беше първата целувка, първото момче с което имам по близки отношения...вярно че съм на 14...ама ако не бях опитала вечно щеше да ме е страх (и мене ме беше страх ти ко си мислиш ) ...пък и щом те харесват-давай смело, ако не стане-не се депресираш(при мене често става така и се депресирам,което не е хубаво )...продалжаваш докато не намериш точния човек