Аз съм на 19 и винаги съм била горе-долу така. Не е страх - просто не обичам да ме свалят, особено пък просташки, когато почти не познавам човека, пък и той не имал шанс да ме опознае и да разбере, аджеба, харесвам ли му или не. Не обичам прекалено прибързаната физическа близост и принципно, когато съм готова и имам желание да бъда интимна сама си го показвам. За това пък високо ценя приятния, забавен и интелигентен разговор и милото, приятелско отношение. С други думи, имам си граници и очаквам човекът срещу мен да ги уважава. Излизай на срещи, контактувай с момчета и не се притеснявай, че нямаш желание да се хвърлиш на врата на всеки втори при първата среща. Ако не се чувстваш спокойна на саме с почти непознат, разбирайте се да излизате в компания - ти и някоя приятелка, той и някой приятел - и без друго така по-лесно се разчупват ледовете. Така или иначе, струва ми се по-добре нещата да стават постепенно. Не виждам какво те тревожи...