Самота

Не си само ти така, аз даже съм по-зле. На 18 съм и не съм видял любов през живота си

Мда, и аз съм така Само че съм женско. Е, ей ме на, жива съм. Ако се бях депресирала на 15 години...
Не се ядосвай - към авторката. Аз не мога да преценя кое е по-хубаво - винаги да си бил сам или да си си мислел, че някой е до теб, а всъщност този някой да е преследвал разни други цели. Никога не знаеш как ще реагираш на дадена ситуация...голямо щастие ли е онова на хората, които от малки се занимават с "любови" и накрая си дават сметка, че са си провалили първия допир с тази прословута емоция, понеже са си мислели, че правят нещо кой знае какво, а то е било кухо и моментно?
Друго. Ако вярваш в съдбата - аз не съм склонна да вярвам, - и съдбата ти е да си сама цял живот...Има такива хора. Е? Ще престанеш да живееш ли? Да правиш това, което ти носи удовлетворение? Аз лично не бих престанала. Животът е много по-ценен от някакви прегръдки, целувки и уверения във вечна вярност - а съм почти сигурна, че всичките тези неща са истински само за много малко хора. Ако знаеш колко "двойки" се събират от неосъзната инерция...
И последно. Огромната, силна, страстна и всеобхватна и т.н. и т.н. любов обсебва. Докато тази обсесия ти дава адреналин, положението не изглежда толкова лошо. После какво правиш обаче? Зависиш от нечии прищевки, от смяната на нечие настроение, живееш за някой друг. Който почти винаги си тръгва. Или на теб ти се налага да си отидеш. Край, точка, това беше. Край на живота ли е това?