нз дали са спомени ама са мн яки :
10 клас

В часа по английски език до мене седеше едно момиче. Наричах я най-добра приятелка, но аз исках тя да да е моя... Обаче знаех, че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше. Когато й дадох тетрадката си, тя ми благодари и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да й го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

11 клас

Звънна ми телефона, беше тя... Плачеше... Разказа ми как се е отчаяла от любовта. Покани ме у тях, каза че не иска да бъде сама. Разбира се, отидох. Седнах на стола до нея. Погледнах красивите й очи, пожелах да е моя.
След два часа започна филм на Дрю Баримор. Гледахме го. След филма тя реши да си легне. Благодари ми за всичко и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да й го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Последен клас


Ден преди да си получим дипломите тя дойде при мен и ми каза, че приятелят й е болен и няма с кого да отиде на бала. Аз не ходех с никоя, а в 7 клас си бяхме обещали, че ако и двамата си нямаме гаджета, ще отидем заедно на бала като най-добри приятели. Отидохме заедно. Всичко беше перфектно. След бала я изпратих до вратата на дома й. Пред вратата я погледнах и тя ме погледна усмихнато с красивите си очи. Исках тя да е моя, но знаех, че тя ме обича само като приятел. Каза ми, че е прекарала най-хубавата нощ през живота й и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство,много я обичах, но не можех да й го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Последният ден от университета

Постоянно я наблюдавах, наблюдавах перфектното й тяло...Когато излезе на сцената, за да си получи дипломата, сякаш беше като един ангел. Исках тя да е моя... Но знаех, че тя ме обича само като приятел... Точно преди да си тръгнат всички, тя дойде при мен, плачейки ми каза: Ти си най-добрият ми приятел. Благодаря ти!" и ме целуна по бузата... Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство, много я обичах, но не можех да й го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Минаха години...

Бях на една сватба... Да, на нейната сватба... Вече се женеше... Наблюдавах как тя каза: "Да, приемам." Наблюдавах как се мъжеше за един друг мъж... Исках тя да е моя. Но знаех, че тя ме обича само като приятел... След сватбата тя дойде при мен и ми каза: "Дойде на сватбата ми, благодаря." и ме целуна по бузата. Исках да знае, че искам повече от нейното приятелство,много я обичах, но не можех да й го кажа, не знам защо, но ме беше много срам...

Годините минаха толкова бързо...


В този момент съм пред гроба на най-добрата си приятелка.Докато събираха нещата, намериха дневника й от гимнацията... Веднага го грабнах... Редовете, които прочетох бяха:
"Гледайки го в очите, си пожелах да е мой. Но знаех, че той ме обича само като приятелка. Исках да знае, че искам повече от неговото приятелство, много го обичах, но не можех да му го кажа, не знам защо, но ме беше много срам... Колко хубаво щеше да е, ако поне веднъж ми беше казал, че ме обича...




***

Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекрасно, за да забравиш.
Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твоите очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи.
Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
- Мъничка, не те обичам вече, обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!"
Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.
На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твоите думи!
На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край!"
Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано.
И кой казва, че "няма песен без край"? "
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ за Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."
В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край...