леле, леле...
Убедих се, че не познаваш приятелството.Ама въобще не си го срещала.Добро се прави безкористно!Обич се дарява без да чакаш нещо в замяна.
Не знам дали ще прозвучи грубо(ама ти си "лидерка", ще го преживееш) - това твоето се нарича "нарцисизъм", "егоизъм"... и, както се изразяват някои)хах..., ти си "самог*зник"...леле, леле...няк'ви спомени ме налягат...
Ако смяташе тези момичета за приятелки(и ти самата им беше такава) ето как щяха да изглеждат нещата:
-нямаше да ги обиждаш
-щеше да се чувстваш наранена, а не да плюеш наляво-надясно
-щеше да се замислиш защо им е да крият от теб...може би не искат да те наранят(или да се почувстваш кофти), познавайки "лидерските" ти наклонности)
-щеше да поговориш с тях(но малко се съмнявам, от думите ти, нещо съкровено да има между вас), а не зад гърба им...щеше да им разясниш ситуацията, пък макар и под командорската ти свирка да ги изведеш от "лицемерната" компания...
замисли ли се?хммм...