Самата възможност за абстрактно мислене на човека е извращение на еволюцията. Ако не сме притежавали толкова добри умения за интелектуално мислене, както и толкова късмет, самото съществуване на абстрактно мислене е щяло да ни погуби.
Не е пригодно създание, което сяда в калта, без да е запалило огън, започвайки да мисли за смисъла на живота си.
А смисълът на живота можеш да го извлечеш от природата около теб - целта на всяка жива амтерия е да се възпроизвежда и да расте. Самото вегетиране на организма, което е толкова презирано в нашето общество, е истинският смисъл на живота.
Друг е въпросът, дали ако се отдадеш само на епикурейско съществуване, ще можеш да осъществиш целта на живота си - да оцелееш и да преуспяваш на биологично ниво. Защото имаш нужда от обществото, защото си социално същество. Но това общество те принуждава да използваш безсмисленото си абстрактно мислене и ти, волю-неволю, го развиваш. А то е като чума и те кара да се опитваш да анализираш света около теб постоянно, докато не го разградиш напълно.
Накрая, когато вече си мислил години наред - а за някои и десетилетия - се оказва, че или от света е останало нищо - няма смисъл - или си достигнал до някое страхливо, но удобно решение, като например, че има Бог и той ще те прибере, заото си праведен. Или извънземните. Или духът на мъртвата ти котка.

Колкото до глобалните проблеми. Един биологичен вид може да оказва влияние, но не и контрол над средата си. Единственото, което може да стори този вид е да се присособява постоянно към нововъзникналата среда. Мислене, наасочено извън пределите на оцеляването и добрата перспектива за това в бъдеще, е безсмислено. Това, че мислиш за глобалното затопляне или за Апокалиспсиа, няма нито да спрат времето, нито пространството около теб. Просто те си преминават покрай теб и ти пропускаш момента.

За да осъществиш личното си благоденствие, трябва да играеш по правилата на играта. Това значи да си лицемерен, безскрупулен и студено логичен. Хората, които доста се отклоняват от този профил, често стигат или до лудницата, или до канавката с игла в ръката.