- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Какво бихте направили?
Наскоро четох една темичка, която ме изпълни с много радост - за онова момче на 20, на което му се е родило детенце. Искам да ви питам, ако вие забременеете какво бихте направили? Ще махнете ли детето или ще го оставите? Знам, че зависи от това на колко сте, с кого сте и т.н. Ако със сегашния приятел ви се случи такова нещо - какво бихте направили? Той как би реагирал?
Ако имам приятел и забременея?!?!!?!?
1.ще се пазим
2.ако все пак забременея:
Няма да махна детето!Вече съм на почти 17 и не си пожелавам такова нещо.Но сиг се питате защо няма да го махна нали?Няма да пия хапчета за да го махна,нито ще правя аборт.Да това дете може да ми преобърне живота,но по добре от колкото да си развалям организма с някакви таблетки или да се усъкатя с аборта.Нашите доста ще ми се накарат за тази постъпка,но ще предпочетат да го родя от колкото да го махна.А мнението на "приятеля" си няма да искам-тялото си е мое!
Е това е моят отговор дано е бил достатъчно изчерпателен за авторката на темата.
Ще ми бъде интересно и др какво ще отговорят на въпроса.![]()
Ами, аз съм на 16г, и недай си Боже стане нещо такова, цялата ми рода ще бъдат против да задържа бебето, но не знм.. бих го задържала, единствено защото мисълта, че съм махнала нещо толкова свято, ще ме преследва през целия ми живот.Искам да ви питам, ако вие забременеете какво бихте направили?
Може да е за добро, може да е и за лошо..
Единствено ще ми е трудно с образованието.. но спокойно мога да се жертвам и да ходя във вечерно училище.
Абе, бая зор ще е, при положение, че този пич, с когото съм в момента, най-вероятно ще избяга от отговорност... и ще ми остане само майка ми, леля ми и братовчедка ми. те единствени ще ме подкрепят, макар и да им трябва време да свикнат.
Мен, чесно казано, не ме интересува кой знае колко -
защото бебето ще е част от мен, аз ще го нося, аз ще го гледам, а и на този свят няма нищо по-свято от едно бебе за една майка, и обратното - една майка за едно бебе (дете).Той как би реагирал?
Ох, много зор ще е, бе, защо ме накара да се замислям..
..Както и да е.
Ще го задържа и точка.
Поне при мен хубавото е, че ще има кой да ми помага, а не да не мога да разчитам на семейството си или нещо такова..
ох..ох..
Ако забременея, ще направя аборт - не медицински, има един друг начин - с разни билки. Защтоо най-важното за едно дете е да бъде желано. И ако създам живот, искам да съм сигурна, че бащата иска това дете и го иска точно от мен, т.е. иска да бъде с мен занапред.
Искам да родя същество, което да е част от мен и от човека, когото обичам...да бъде част от любовта ни. Аз съм зачената и родена с много любов и това е красотата на живота.
ако забременея ще задържа детето!Та как бих убила един човешки живот..та станало ли е то вече е част от мен.
Приятеля ми предполагам в началото ще се оплаши.. но сме говорили по тази тема и съм сигурна че и той би искал да задържим детето несъм кой знае колко голяма..но смятам че несъм способна да отнема човешки живот!
Очи, които се не се виждат, бързо се забравят.
А как можеш да знаеш дали той иска да е с теб за в бъдеще? Или че желае детето? Това съм го писала в темата за малката, която е бременна, но ще кажа пак. Ако той остане с майката, има няколко варианта:Първоначално написано от ninsy
1. Остава с нея под натиска на родителите И /ако са по-млади/.
2. Остава с нея под натиска на разума и съвестта си.
3. Остава с нея, защото я обича.
При втория случай не се вземат предвид чувствата. Но дори да ги има, ако е прекалено млад, това ще съсипе до някаква степен живота му и има немалка вероятност на 25 години и двамата да намразят другия.
emii opredeleno 6te trqbva da go mahna na 16 sum vse pak ii prosot nqma d amoga da otglejdam dete tolkova rano....No se nadqvam tova da ne mi se slu4i nikogaA puk ve4e kato stana po golemi4ka 6te mislq za detence xax
винаги има две мнения .. -моето и грешното ..
ами ние сме заедно вече повече от 2 години ..казвал ми е какво иска и аз знам какво искам от живота.Първоначално написано от `Death`Whore``
Ако се разделим значи така ни е било писано но не бих се отказала от това да имам дете..нито пък някога бих му казала че то не е било желано!
Очи, които се не се виждат, бързо се забравят.
Ами може би бих го родила.Ние сме говорили по тази тема с моя и ми каза, че ако се случи в никакъв случай няма да ми позволи да направя аборт.Въпреки, че едно дете би объркало всички планове които имаме за напред.И все пак съм на почти 19 г. рано ми е![]()
ами не смятам толкова малка да забременявам.ще се пазя изключотелно много,защото първо не съм готова да се грижа за дете,второ,не искам да съсипвам както моя живот,така и на всички около мен.ако съм малко по-голяма и евентуално забременея,то ще бъде с желание.![]()
Страничка,специално за ВСИЧКИ,които ги обичат САМО като ПРИЯТЕЛИ) Добре дошли на всички сродни души!
) ---> http://www.facebook.com/pages/%D0%97...18128158249619
po4ti na 16..ne mislq za bremennost i bebeta vse o6te za6toto e mn rano,no ako mi se slu4i..bih zadarjala deteo,prosto za6toto posle cql jivot 6te sajelqvam
P.S.-sex s predpazni sredstva![]()
Sitting on top of the world
Watching the stars
Go by...
без значение кога получава сърцебиене щом е вътре в теб..щом си създал живот ..незнам аз не бих отнела никога може би ако бях по-малка нямаше да мисля така но ..Първоначално написано от TheNightRider
Очи, които се не се виждат, бързо се забравят.
Ако забременея бих махнала детето. На този етап от живота си не мисля, а и не искам да мисля за бебе. Ако го задържа и го родя, ще е мъка и за него и за мен. Няма да е желано, няма да е и оби4ано, ще го 4увствам като тежес, ока4ена за врата ми, която ме дърпа надолу. Жестоко е да имаш такова отношение към собствената си плът и кръв и именно затова бих родила само ако искам да имам дете и съм готова да го оби4ам и да го отгледам като добър родител.
Абортът може и да е убийство за някои от вас, но е по-малкото зло в една такава ситуация. Поне за мен.
Колкото до приятеля ми - той е по-ентусиазираният от двамата да стане родител, но не мисля, 4е и той би го искал за момента. Така 4е съм убедена, 4е ако не дай си боже стане нещо и той ще ме подкрепи в решението да махна детето.
![]()
Робинята на Quench
Ако забременея сега,дано не се случи,не не бих задържала детето.Първо ще съсипя както моя така и неговия живот.Аз съм на 17 и имам прекалено мн планове за живота си,за образованието си,за милиони други неща.А едно дете ще ми попречи да постигна целите си.Второ не ми се мисли за реакцията на родителите ми,все пак мисля че на 17 години да си майка не е никак добре.И аз съм против да отнемам човешки живот,но както каза TheNightRider абортът не е убийство до 28 ден.Аз искам детедо ми да е заченато с любов и най-важното да е искано.
Всичко има край,след като е имало начало...Само споменът остава вечен,само той идва,когато всичко друго вече си е отишло...
Най-вероятно ще задържа детето.Все пак съм на почти 17 години и не бих искала да го махтна.Нашите може да са против, но това преди всичко е мое решение.Преди мислех по друг начин, но като помислих съм на друго мнение.Но да, едно дете трябва да е желано.
Пак никой не разбра какво имам предвид. За какви деца говорите, след като дори не сте се замисляли над въпросите, които задавам? А какво ще работите, след като станете майки на 17 и спрете ученето си? НА 25 с дете 1-ви клас и...мама е сервитьорка по цял ден за 200 лева? Не се замисляте над това. НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЕДНО ДЕТЕ Е ДА ЖИВЕЕ В ЩАСТЛИВ ДОМ. Това какво означава? Означава да е заченато с любов и да има любов в семейството му, а не да е заченато, защото едно момиче е решило, че има майчински инстинкт.Първоначално написано от ninsy
да но все едно убиваме или премахваме част от себе си.Първоначално написано от TheNightRider
Ти си на 16 или 17 години. Нито имаш майчински инстинкт, нито знаеш какво е да си бременна.
естествено че ще махна детето. на 15 години въобще не ме интересува дали отнемем живот или нещо такова, за каквото говорите тук. абортът не е убийство, докато е още зародиш бебето не е човек. не ме интересува особено как ще се отърва от него, само да няма сериозни последици за мен. бих се постарала по всякакув начин да скрияот нашите, защото не искам и да си помислям колко разочарован ще буде баща ми. що се отнася до момчето до мен, с коеот в момента не знам какви сме си, тои непременно ще иска да махнем бебето и да скрием цялата история по възможност
Ами имам родители който биха ми помогнали имам приятели които също биха ми помогнали и това ще е много важно за мен в татъв момент..Първоначално написано от `Death`Whore``
ако направя аборт смятам че това би ме сринало..
че какво аз имам приятелка роди на 18 сега продължава ученето си и гледа и детето си живота и е прекрасен и тя сама казва че ако не беше родила детето щеше адски да съжалява.
Очи, които се не се виждат, бързо се забравят.
И майка ти ще гледа детето ти? Браво, момиче. Прехвърляш отговорността изцяло.
Напълно подкрепям `Death`Whore``. Аз съм на 19 и не смятам, че мога да гледам едно дете. Не е до това, дали ще се справя физически с раждането, а до това, дали ще успея да го възпитам по най-правилния начин, дали ще му дам всичко, от което се нуждае - не само обич, но и сигурност, семейство, дом и т.н. Да, нашите имат възможност, ще помагат. Няма да бъда сервитьорка в никакъв случай, но това дете ще е мое и не искам някой друг да го гледа. Обичам страшно много сегашния си приятел и искам да имам деца от него, но когато му дойде времето. Недай си боже ако стане така, че забременея, 100% съм сигурна, че той няма да иска да го махна. Но все пак... решението (по-голяма част) е мое...
Не не прехвърлям отговорността изцяло казвам че би могла да ми помага !Първоначално написано от `Death`Whore``
Не ми е ясно защо винаги трябва да спориш ?
Очи, които се не се виждат, бързо се забравят.
След като не искаш да водиш разговор или спор, не ми отговаряй. Всички знаете едно: "Това е живот, няма да го махна" и не мислите за нищо друго.
Просто се дразня защо трябва да опровергаваш мненията на другите и да коментираш тук всеки изказва мнение а ти след секи пост пишеш ма защо така ..не е ли всеки да си има право на избор ?!Първоначално написано от `Death`Whore``
Очи, които се не се виждат, бързо се забравят.