Да си представим следната обстановка:

[machoka]

Задължително първо си пуснете едно от следващите неща /иначе ще се загуби ефекта/ и след това си предстате следното, прочитайки текста...а след това си пуснете и другото.

http://www.data.bg/f.php?fid=21147024

http://www.data.bg/f.php?fid=12745949











Хладна, влажна и дъждовна вечер е, ръми... затънтен клуб под земята. Слизате по стълбите, отваряте вратата, сваляте си шлифера /за мъжете/ и палтенцето /за жените/, сгъвате намокрения чадър и пред вас се разкрива следната картинка: задимена атмосфера, много хора, шумно на пръв поглед.. на малката камерна сценичка има малък роял и саксофонист, подрпял се на рояла, drum секция и басист /на контрабас!, който свири без лък, с придърпване на струните/ музикантите са с черни очила, макар и да е тъмно.. хората пийват уиски и пушат пури, дима се носи навсякъде.. насядали са на средни по големина масички от по 10-на човека компания.. стилно облечени, мъжете в костюми, жените с официални рокли /тоалети/.. чува се звън на чаши, проницателен женски смях от време на време и мъжки говор на висок глас. Сервитьор/к/и обикалят с таблите напред-назад.. има и малък дансинг точно пред сцената, където много красиви и стилни двойки прегърнати плътно, шепнещи си нещо, се поклащат бааавно на фона на ритъма.

Приятно прекарване, дами и господа

basi tapoto !koe mu e interesnoto

tвa 4е ти не го разбираш не зна4и 4е е тъпо

[zloto]

На мен ми хареса... наистина си го представих... и музичката е много приятна...

ne be6e lo6o

[Ollas]

На мен ми напомня за 30те... не че съм живяла тогава. Яко е.

[Jeuelle]

Много оригинално , но текста е много малък

[radito]

не ме радва

[_donna_]

Впечатление ми направи старата жена с жълтите обувки
и жълтата плисирана пола на черни точки.Изведнъж пред очите ми изникна огромна зала с мигаща светлина,в която всеки се въртеше,
всичко беше на точки,всичко блестеше в червило,кънтеше във ведри разговори и ехтеше в шумен,весел смях.После една ослепително красива негърка се запъти към микрофона,застана зад него,огледа публиката,пианото прозвуча,а след това се разля и дълбокия й,плътен глас.Всички отново се завъртяха в лудешкия ритъм на танца,а очите й,силно гримирани,се приближаваха все повече и повече до мен
и аз виждах в тях радостта от живота,от песента,от хората...

аз съм шибания джазпевец!

..

едва ли много хора днес могат да разберат магията на миналото.
което е жалко,наистина е жалко..

[machoka]

дамм,
не забравяйте да си пуснете и второто парче.. може да ви послужи за приятен фон, докато сърфирате из пространството )

[KoRn]

mersi za du6evnoto udovolstvie...