Виж, значи тази твоя историйка малко,много малко ми напомни за една моя такава иасторийка.Значи аз също съм влюбена,ходя с едно момче от 1 година и 9 месеца,но нашите причини за временни раздяли почти винаги са в мен самата.Както и да е обаче,та много ми напомня на моя проблем,защото когато усетих,че късаме окончателно с него (уж окончателно,защото сега пак сме заедно), аз много трудно го преживявах, в смисъл точно като теб,излизах,но не ми беше хубаво без него, приятеликите ми са вички с гаджета и на мен ми беше гадно да излизам с тях,защото ми напомняха за нас,когато си бях у нас,направо не издържах,все за него мислех, та даже и аз като теб нямах желание и да се храня, но да си призная честно единствения начин за мен да го забравя е да излизам с приятели и да се забавлявам,но аз нямах такива приятели за жалост.Препоръчвам ти ако усещаш,че вече не може да има нищо между вас да спреш да си оптимист и да чакаш да ти се усмихне щастието отново с него, а да си потърсиш щастието другаде.Щом така е станало,заначи така е трябвало.Излизай си,забавлявай се,набележи си някой друг и спри да чакаш да се видиш с бившия,защото така само се нараняваш сама.Опитай се да го забравиш,а не да чакаш да дойде.Знам как е да се чувстваш сам, без желание за нищо друго,освен за него, разбирам те, но в твоя случай е по-добре да го забравиш, защото ако той е изпитвал преди сериозни чувства към теб, до сега щеше да те потърси,а щом не те е потърсил, значи не иска да е с теб. Забрави го и знай, че един ден отново ще ти се усмихне щастието.