Когато бях малък, 11-12 годишен бях с предубеждението, че жената е нежната половинка. Че да си в обятията на жена, ще усещаш топлината й, ще я целуваш нежно, а тя ще вплита пръсти в косата ти. Току що свърших конферентен разговор с 3 девойки, които ми направиха лошо впечатление. Едва ли не се хвалеха, как гаджетата им вървят след тях като кученца, как се държали студено и така поддържали "искрата жива" (цитирам). Откъде идва проблема? Според мен е стремежа на жената да бъде равна на мъжа, и като казвам равна, то във всяко отношение. Митовете говорят за твърди и сурови мъже, чиито жени, подобно на роби трябвало да възпламенят страстта у тях... Явно всичко се обръща...
Преди да задълбоча разсъжденията си искам да уточня, че говоря СПЕЦИАЛНО за тази част от момичетата, които имат по-особено държание към половинката си. Във форума видях голям процент от момичетата, че са наистина отдадени на приятеля си и това ми хареса, защото е нещо непознато за мен. Странното е, че ми е станало като фикс идея.
Знам, че тя не е длъжна да е допряна до мен всеки един момент. Уважавам и тези случаи, когато е неразположена или е нервна/болна. Но какво би коствало на момичето първа да се доближи до теб и да те целуне, да те хване за ръката или просто да те погледне ... някакъв знак, че и е приятно с теб. Трудно е да осъзнаеш къде грешиш, когато правиш всичко (буквално всичко) за нея, с главното Н, а тя да отвръща в много много малко случаи.. Имаш чувството, че ставаш досаден, че и пречиш и не дай боже да не й е приятно. Да опиташ някакъв контакт и да бъдеш отрязан. Говорим за връзка с месеци, а промяна никаква. Да ти се врича с чувства и желание за нещо истинско, а да не го показва.
Мнозина ще си помислят "Може би това е нейният начин да го покаже, да е резервирана..." . Ах приятели, разбирам предпазливост или срамежливост дори, но и една прегръдка би оправила нещата. Един единтсвен път тя да поеме инициативата. Момичетата са станали (с извинение) някакви темерути и очакват сам да отидеш да си купиш каишката и да й я връчиш на поднос. Да тичкаш след нея, а тя да не ти обръща внимание. Да поддържаш подобна връзка е фарс, сбъдване на най-ужасния ти кошмар.. Това те смачква и те кара да се замислиш "Къде сбърках" или "Защо прави така..".
Сигурен съм, че греша по някои точки от тези които изнесох... но това е което чувствам и което съм преживял. Опитвам се да намеря момичето, което ще ми покаже смисъла на думата "Любов", макар чута многократно - никога доказана... Може да изглеждам депресиран.. но не се чувствам така. Отдал съм се на размисли и подреждам всичко в главата си. Съмнявам се и много от вас да прочетат целия пост, но просто има неща, които си заслужават да бъдат разчовъркани. И ако имате мнение по въпроса, ще се радвам да го споделите.. защото аз не издържам..