Значи..познавам едно момче от 2 години ..и още от както се запознахме ,никога не ми е бил безразличен,но никога не можахме да станем повече от приятели.Защо ли?Не знам.Иначе когато излизаме заедно,винаги си прекарваме добре,винаги всичко е идеално ,чатим до изгрев слънце и през делнични дни ... и се чудя...защо съм му толкова безразлична,при положение ,че на мен вече ми се къса сърцето и не издържам..А не мога и да му кажа ..в смисъл..много ме е страх от реакцията му и да не го изгубя завинаги,дори като приятел.
Друг проблем е и ,че сега и двамата общуваме само през нета, а да му кажа просто "Хайде да излезем" просто не е опция.пък и за какво да каня човек (да,почти само аз го каня да излизаме,но той винаги приема),който от 8-9 месеца не е проявил инициатива да излиза с мен.
А много искам да го видя и просто не знам как да си намеря повод...
третото нещо,което ме притеснява е,че ме е страх да не го разочаровам.Той е страхотен човек ,а аз съм без абсолютно никакъв опит в любовта и си мисля дали всичко това не е прекалено егоистично от моя страна и дали ако наистина държа на него не трябва да го държа далеч от себе си?
Моля,споделете какво мислите по въпроса..мерси.