именно.. всички подценяват супер мн амфетките.. и да, в началото (първите десетина месеца за мен) наистина ти е супер яко да друсаш всеки ден.. мислиш си, че няма закачане, защото всички покрай тебе го правят и решаваш, че щом те го правят и не се закачат (така поне си мислят и те) значи и ти няма да се закачиш.. но после идва един момент, в който се осъзнаваш (обикновено това става, когато вече не те хваща както преди).. разбираш, че работата не отива на добре.. усещаш, че си се закачил.. а усещането е доста плашещо и дори понякога съм се ужасявала от мисълта "трябва да се надрусам, само сега и после спирам, за последно ще е" и така до утре, когато пак си казваш същото.. ужасяващо е, когато се осъзнаеш.. но важното е да го осъзнаеш, защото много мои приятели не са го осъзнали все още, но насила не става - всеки трябва да го проумее сам.. затова стигнах до извода, че не моге да продължавам така.. усещах, че мозъка ми наистина се преебава.. и реших: "ще ги спра!".. и наистина ги спрях напълно за почти месец.. но после имаше едно парти и не издържах.. но дори и след това не започнах пак всеки ден, преодолях някак си абстиненцията.. сега шмъркам 1 най-много 2 пъти в седмицата и то само ако има парти.. и ето, пак не успях да спра окончателно.. но и това ще стане с времето, защото вече знам, че по-хубаво от това да се напушиш няма!

П.П. това само и единствено моят личен опит.. естествено зависи от самия човек, но при мен се получи така.. казвам го, за да предпазя някой друг от ужасяващото усещане да се почувстваш закачен..