Мерси за отговорите.
Не чувствам нужда да се променям, за да се нагодя към нечии изисквания. Не е в това въпросът. Има си хора, които ме харесват, кои нахални, кои - не толкова. Проблемът далеч не е в това. Имам 5-6 приятели мъже, с които просто намирам обща приказка. С тях обаче така сме свикнали със статуквото, че не можем да се видим като нещо друго. А и не е нужно.
Проблемът е в моя т.нар. близък приятел. Може би първият човек, с когото сме достигнали до някакво по-дълбоко разбирателство (да не ви пука, че говоря толкова префърцунено, аз си знам какво имам предвид) и с когото имаме някакво жестоко силно привличане. Хубаво, но какво от това? Нито съм прекален моралист, нито се осланям на някакви изхабени християнски нрави - просто усещам, че вече не ме влекат отношенията за по една (няколко) нощи, а това са единствените отношения, с които тези около мен търгуват.