Цитирай Първоначално написано от Fallen Leaf
А ти реално казвала ли си му нещо по въпроса?
Защото от позицията на "friend with benefit" може би дори ще ти е по-трудно да постигнеш повече, ако беше просто приятелка.
Не искам да звуча жестоко, но ако той не е увлечен душевно по теб (така де, любов) му е много по-удобно да сте както сега и това няма нищо общо с поведението ти, а с чиста проба мъжка пресметливост.

Като се поставя на негово място, дори за миг не бих си помислил да започвам нещо сериозно.
Мерси за това мнение. По принцип и аз обичам да виждам нещата такива, каквито са, сега дотолкова съм изгубила представа за ситуацията, че пиша по тийн форуми.
Ха.
Ами, аз нищо не съм му казвала. Ако говориш за чувства и тем подобни приятни неща. От него не е имало директна покана за секс, нито пък аз съм му разправяла за разни възвишени емоции. Закачаме се просто, но с всеки ден тия закачки придобиват все по-сексуален оттенък. Това се усеща.
Иначе той се държи... странно. Като се видим е нервен, мълчалив, не ще да ме гледа в очите. Като говорим по интернет няма никакви задръжки. А това не е задръстеният срамежлив тип, който живее зад монитора. Все едно нещо му прещрака отвътре, откакто приключи тази си връзка.
Освен това, когато се разделиха, имаше един период от няколко месеца, в които той просто не искаше да общува с мен, не ме търсеше, не излизахме. Наскоро това се промени, пак си станахме приятели.
Не знам...цялата работа ми се струва ужасно сложна. В един ден не можеш да му затвориш устата да говори за красотата на неангажиращия секс, в друг почва да се "разнежва" и съвсем забравя секса...
Нямам представа как да подходя Някакви идеи? От позицията на мъж (или момче, както решиш)? ;p