Хахаха, яко преживяване.
Докато бях във Франция с приятелите ми решихме да отидем извън града, в една горичка с езерце. Преди да стигнем до влакчето, което щеше да ни заведе до предградието, се напушихме с приятелите и по едно време си мислех, че мога да летя /прекрасно чувство/. После не знам защо започнах да вървя пред тях и дори не ги чаках, мислех колко е прекрасно всичко - тръгнах да пресичам една улица и направо пред колите /там поне спират, хахах/ и ги чух да викат /приятелите ми/ - "Стой, спри, внимавай", но продължих да си цепя направо без да ми пука. След това като се качихме във влакчето не спрях да се хиля и си мислех, че отивам на някакво приказно място.
След като компанията се разшета вече на мястото да си правим скара и всички видове алкохол бяха отворени /и наполовина опустошени вече/ решихме пак да си палнем - това вече ме довърши. Хахах, чудех се къде съм и реших да легна да поспя /даже по едно време се пекох/, нооо... преди тове един пич ми даде да послушам музика и беше оставил едно и също парче да си цикли нон стоп... По едно време се бях унесла и като се събудих слушалките още си бяха на тиквата ми и една минута се чудех какво става. После прозрението дойде - станах и казах на групичката хора около мен, че това парче вече съм го слушала /нямам представа вече колко пъти го бях слушала, но не помнех - това е друг въпрос/. Тогава се скъсаха да ми се хилят. След около час се оправих и нападнах яденето и пиененто. Хахаха, това е една незабравима за мен история, когато бях още на 17. Не ме бива в разказите, но се постарах.
Хубави времена бяха... Ех...