Да, точно така - нищо не става... ама никога!! I tried so hard, and got so far, but in the end... it doesn't even matter... Не бях сигурна дали искам нещо да стане така или иначе.. знаех, че няма да се получи и да исках.. а и... Растоянието отдалечава хората, наистина.. времето също.. Много е жалко как в един момент добрият приятел се превръща в стар познат. Наистина, не бях сигурна дали искам да съм нещо повече от приятелка с него, все още не съм, но той ми беше много близък.. исках да си остане така.. Но лятото дойде, той замина... и което е по-лошото дори няма да се враща често вече. Студентствуване го чака след морето.. И сега не знам какво искам. Май го написах вече няколко пъти. Мразя хора, които вечно овъртат и не знаят какво искат... и все пак сега съм една от тях.. Някакво носталогично чувство се е зародило в мен. Липсват ми много неща от преди, когато бяхме просто приятели, но той си беше тук. Беше яко.. Базици, смех... Сега ми е някакси тъжно. Бях свикнала така, а в един момент ............ Не ми е за шибаната ни вразка, аз никога не съм го обичала по този начин(за него е спорно, но не вярвам чесно казано).. но приятелството ....... Много ми е тъпо... Да споделяш всичко с даден човек и в един момент да осазнаеш, че той няма да е наоколо вече.. и охладнях.. вече наистина ми е стар познат.. а сега се трашкам, защото не исках така да става!! Предполагам че.. някой неща просто са закон...... За мен закон е накрая да остава едно нищо.. Чудя се кога ще се намери човек, който да ме накара да го прескоча.. дано някой ден се появи такъв..