За първи път пиша в този раздел.
Проблема ми е следният:сега съм 11клас,завършвам елитно училище в профилирана паралелка.С течение на времето си попрецаках успеха,макар,че пак е доста добър-около 5.30,над 5.50 годишно може би.Имам всякакви оценки,както и да е.На някои класни имам 2-ки,3-ки и не ме трогва това,не мисля и че трябва.

Защо започнах да си прецаквам успеха:имам проблеми с майка си и баща си,миналото ми не е много цветущо,непрекъснато имам лоши спомени зад мен,които никога няма да прогоня може би.Нямам приятелка,приятелите ми са малко и всичките са тези с които дори не трябва да приказваш.Защо са ми приятели?Защото имаме общи интереси с тях,всичките искаме да сме богати и да си пооправим гадния живот,но това като,че ли няма да стане.

Аз съм по-различен от тях обаче,въпреки всичко аз съм отличник и съм умен,това много хора са го признали,дори нашите(които иначе не спират да ме обиждат).Спомних си и кво стана с другото по-умно момче като мен,той замина в чужбина,след като преди 2 години тук в България не го приеха никъде защото беше като мен и сега в чужбина просто си губи времето,дори не работи а живее при майка си.

След като станах на 18 години осъзнах много неща,най-вече,че всеки си плаща за грешките и си носи кръста,понякога плаща и за грешките на други.

Бих искал да отида студент и да си поставя ново начало в живота,да завърша,да си намеря престижна работа и да живея скучен и богат живот,без толкова много врагове,да имам грозна жена и тъпи деца и т.н.

И какво стана?Супер съм неподготвен,няма да ме приемат студент ако не се взема в ръце,нищо не знам.А и как да отида студент?Аз не съм като другите.Няма да отида,майка ми и баща ми да ми плащат таксите и да се радват през дните които се виждаме.Живота ми ще стане ад,ако те случайно плащат,няма да спрат да ми натякват,може би цял живот,тормоза няма да спре никога.Няма да бъда от студентите ,които се забавляват,а мрачен зубър с много проблеми и ще се скапа съвсем психически.

Толкова съм зъл,че и гадже нямам и много шансове пропуснах,да бях станал професионален боксъор с моята физика(имайки предвид и че се занимавах с бокс).

И какво става накрая,като се замисля нямам избор,няма да ходя студент,догодина завършвам,ще живея като гащник ако не удара джакпота и не виждам перспектива някога да бъда щастлив.

А се смеех на старите ми приятели,че са метъли,скейтъри,наркомани и т.н.Те поне се забавляват по свой начин,а аз в кво се превърнах-нервен,скучен,побъркан гадняр.

Вие как бихте постъпили на моето място?Ако може някой поне мислено да се постави на него...
Всичко опира до това,че ако искам да отида студент,трябва сега да спра да правя каквото и да е,дори и малкото неща ,които ми харесват и да уча.И какво ще стане?Ще профукам още 5 години от живота си в учене,ще взема диплома и може би ще стане безработен вишист,както много.А и наште биха се радвали ако уча,за първи път открито казвам,че искам да ги нараня,не искам да уча,искам да им правя на пук,да бъда това ,което те не искат да бъда.
Знаете ли защо го правя?Защото най-хубавите ми детски години и тинейджърски минаха в скандали и тормоз,тормоз за учене,после вече аз сам започнах да си правя проблемите,но поне сам си ги правех бяха си моите проблеми...Исках да се изнеса от нас,веднага щом стана на 18,това не го направих.Все едно ,че всичкото ми желание се изпари за каквото и да е,нищо не ми се прави,тая сутрин даже не искам и да бъда богат и да карам яка кола,не искам да виждам приятелите си,не искам и гадже,всички хора ме разочароваха,разочарован съм от себе си дори,преди бях издокарам пич,а вече ме мързи да се обръсна,цяла седмица не съм се бръснал,главата ми също не е обръсната,нито прическа имам.Ето в това се превърнах.

И с живот като моя как да мислиш да ходиш студент и да се забавляваш?Изобщо предлага ли ти изобр съдбата?
Ако някой ми прочете цялото това съчиние,ще се радвам да даде някакъв съвет или поне да каже нещо.Наистина съм отчаян хора,хвана ме яката депресия