Запозна ни моята най-добра приятелка,която го въртеше на малкия си пръст от скука/е,малко е чалната ценностната й система,но е единственият човек,с който си споделям откровенно всичко/.Аз лично не одобрявах това й поведение и бях единствената,която знаех каква е причината да се държи така,и й го показвах.Преди тя да се отнесе по един адски гаден начин с него,ни беше разменила скайповете,за да си говорим на една обща тема: фентъзи-книгите.Оттам се заредиха едни предълги разговори,всяка сутрин и вечер по няколко часа на най-различни теми,проблеми,съвети,подкр па в трудни моменти/е,тийнейджъри сме все още /.За всичките 3-4 месеца чатене излизахме два пъти,за да проверим в книжарницата за едни книги и в последствие на кафе понеже заваля,и за да му помогна да намери калъф за дрехи/женски съвет трябваше /.Накрая около едни емотиконки в скайп го накарах да ми каже какво му се върти в ума.."ти си страхотно момиче и страхотна приятелка,но мисля,че вече започнах да надграждам приятелското ниво".И така,на горкичкия гвардеец му се размъти мозъчето в 1 сутринта,а на другата сутрин му беше първата публична изява...Изживяхме една шантава седмица,понеже ни беше много странно от целия разговор,а седмица по-късно всичко си дойде на мястото...3 часа стояхме прегърнати,смълчани,дойде и първата целувка..А времето,откакто сме заедно ми се струва и много,и недостатъчно..но съм щастлива,той е много специален човек за мен-приятел и приятел