Братовчед ми - може би най-добрия ми приятел

[darking]

Идва ми да си кажа живота. Такъв човек съм. Ще ви споделя само нещо за братовчед ми с който сме играли толкова много и пак ни се играе и в момента, но.. Може би някои ме помнят от темата за наказанията ми, но да я оставим на страна. Понеже братовчед ми е 4 години по-малък от мен, преди да тръгна на училище не сме си играли и седях по цял ден на килима в хола и гледах Cartoon Network по цял ден, играх на Comadore 64 което баща ми го беше взел преди доста години от Германия и това ми беше живота. Нямах приятели и когато излизах с майка ми на пазар се спуквах от кеф По-късно ходих и в работата на баща ми където играх игри тип Lego Racer на компютъра който беше с 300mHZ процесор, 80мб. РАМ и някаква вградена карта която не я знам със 6мб. кеш памет. Когато обаче братовчед ми стана що-годе вече не възраст в която можеше да играя с него(5 години) почнах да го уча да играе на компютър. За 1 седмица на някои ромчета от МАМЕ стана по-добър от мен като се има впредвид, че ги играех 1 година някъде Тогава се виждахме обаче по 3 седмици в годината и не можехме да поиграем "здравата". Може би заради малкото общуване и игра с другите деца бях най-конфликтната личност в първи клас. Като завърших имаше толкова много оплаквания от мен, че на баща ми му беше изкипяло. В деня на завършването баща ми почна да учи майка ми да кара кола(след като вече си беше взела курса разбира се) и тя за малко да се блъсне при едно паркиране. Това още повече го раздразни. Когато се върнахме и без да исках изпуснах един чук в коридора почти до крака му му изкипя и тръгна да ме гони да ме пляска и да ме затвори в стаята за 1 час(тогава такива бяха наказанията ). Майка ми тръгна след него и го ущипа със все сила. Тогава той й се разкрещя и майка ми си взе багажа и си тръгнахме. Пренесохме се в апартамента на баба ми(по майчина линия) и там бях цялата лятна ваканция и целия втори клас(смених училището даже). През това време не се виждахме и с братовчед ми. Като завърших втори клас разговарях с наще и ги събрах. Баща ми вече беше дал под наем апартамента ни и се беше пренесъл да живее при майка си и баща си(баба ми и дядо ми). Ние отидохме с него. Понеже братовчед ми е внук на баба ми по бащина линия почна да ми идва на гости в къщата(на баба ми и дядо ми). Така стоеше една седмица и го взимаха за една седмица, после пак идваше и така цяла лятна ваканция. Така беше със всички летни ваканции до тази между 4 и 5 клас(вкл.), защото след това с наще се нанесохме във къща която беше взета от другата ми баба преди около 25 години(стегнахме я и се нанесохме). От тогава се виждам много по-рядко с братовчед си въпреки, че наща къща е на 10 мин. път с кола от тази на баба и и дядо ми. От тогава ме обхваща някаква носталгия и...иска ми се да играем с него постоянно. Даже въпреки, че не рева ми се и доплаква. Постоянно си спомням как като живеех в другата къща се мятахме в басейна, ритахме топката извън къщата и след това прескачахме огради за да я вземем. Спомням си как играхме на компютъра на хиляди игри в които има възможност за игра от двама играчи на един екран(Split Screen) и още много други неща. От всички тези спомени ме обзема носталгия на която просто не издържам. Даже някак си другата къща имаше нещо като аура(Чувствах се по-удобно и даже през периодите когато братовчед ми го нямаше и засядах пред телевизора не ми беше мъчно. Даже си спомням как един ден бях сам и гледах през сателита Super RTL от 6 сутринта до към 18 следобяд.) и просто... Въпреки наказанията които наще ми спретваха за цели летни ваканция и за които разказвах в една друга моя тема някак си беше много добре. Вторник тази седмица братовчед ми отиде на гости на баба ми и дядо ми и ме взимаха всеки ден в 11, защото имам да уча поради поредното наказание и ме връщаха към 9 вечерта. Така беше до вчера. Днес нещата станаха така че братовчед ми да дойде в нас към 12 и стоя до 16:30, защото баба ми и дядо ми щяха да пътуват за пореден път в провинцията.(Братовчед ми уж щеше да си тръгва в Неделя....) Когато си тръгна пак за малко да се разплача и ми се извъртя целия ден в главата(как играхме на компютъра, ядохме кисели млека и т.н) и... Сега като се замисля даже приятелите които имам от училище не ми липсват толкова. До скоро бях доста конфликтен и нямах много приятели освен още един с 1.5 години по-голям от мен който също ми е много добър приятел, но наще не дават да играя с него, защото си мислят, че едни дето постоянно искат да го бият и после се сдобряват от неговия клас ще станат наркомани и да не се завлеча и аз, но за него няма да говоря сега. В 6 клас(който завърших тази година) си намерих няколко приятеля които ми спретваха бая неприятелски номерца отвреме на време. Моля ви се да дадете някакво мнение. Дали толкова искам да играя с братовчед ми, защото съм няма други истински приятели. Със него имаме сходни интереси и планове за вбъдещето, та даже сме си говорили колко яко ще бъде ако сме приятели 10х за мненията по въпроса от сега!

Как може вместо да го учиш да играе на криеница и гоненица навън да му съсипваш детството с компютъра? Ти акъл имаш ли?

Как може вместо да го учиш да играе на криеница и гоненица навън да му съсипваш детството с компютъра? Ти акъл имаш ли?

Ние сме играли и на компютъра, но в повечето време сме прекарвали навън. Както казах се хвърляхме в басейна, ритахме в градината, обикаляхме. Даже и се бихме. Повечето време бяхме навън, но сутрин и вечер си бяхме на компютъра. А и както казах имаме общи интереси. Аз например само ако някоя игра като World of Warcraft ме зариби тотално мога да се задържа много на компютъра. Постоянно кисна по форумите и гледам нещо в интернет. Когато съм с братовчед ми обаче е различно. ДАже да играя и той да ме гледа, както и обратното може да ме задържи цял ден на компютъра. Незнам защо но в компания ми е по-приятно. А когато заседнем в двойна игра на МАМЕ например едвам ни карат да ядем. Но както казах това беше сутрин от към 8 до 13 и после от 21 до 23 През останалото време играхме навън и се забавлявахме още повече.

[darking]

Как може вместо да го учиш да играе на криеница и гоненица навън да му съсипваш детството с компютъра? Ти акъл имаш ли?

Ние сме играли и на компютъра, но в повечето време сме прекарвали навън. Както казах се хвърляхме в басейна, ритахме в градината, обикаляхме. Даже и се бихме. Повечето време бяхме навън, но сутрин и вечер си бяхме на компютъра. А и както казах имаме общи интереси. Аз например само ако някоя игра като World of Warcraft ме зариби тотално мога да се задържа много на компютъра. Постоянно кисна по форумите и гледам нещо в интернет. Когато съм с братовчед ми обаче е различно. ДАже да играя и той да ме гледа, както и обратното може да ме задържи цял ден на компютъра. Незнам защо но в компания ми е по-приятно. А когато заседнем в двойна игра на МАМЕ например едвам ни карат да ядем. Но както казах това беше сутрин от към 8 до 13 и после от 21 до 23 През останалото време играхме навън и се забавлявахме още повече.

Този пост го написах аз.

[find_m3]

Направо не мога да разбера такива родители ( за съжаление и мойте са проблемни ,но никога не са ме наказвали по скоро са ме пошляпвали и после лайф из лайф).Спомням си миналата ти тема и ми се къса сърцето като чата.Не знам дали майка ти вижда че баща ти ти е нанесъл сериозни "щети" и ти е оставил травма от която трудно ще се оттървеш.Говорете и се разберете да излизаш по-често.Аз най-добре знам колко безсмислено звуча,но може би при теб ще подейства.Аз ако бях бих показала на майка си точно това което си писал в форума и да я оставиш насаме да го прочете да видим дали няма да й стане мъчно за собственото й дете. Наистина е много жалко защото ми се виждаш свястно дете.Възпитан си ако не друго.Не правиш фатални правописни грешки и си личи че си умен а не мога да разбера какво повече искат от теб вашите наистина ако майка ти е на твоя страна нека говори с баща ти.Ако трябва да се разведата за да можеш да се развиваш нормално а не да си седиш вкъщи докато другите играят навън денонощно и дори на твойта възраст вече са далече от игрите

[KaTinCeTy]

hah....mi normalno e da iska6 da si igrae6 s nego, ta nali ste bratov4edi i se rabirate, i imate ob6ti interesi! :P

[Presley]

Направо не мога да разбера такива родители ( за съжаление и мойте са проблемни ,но никога не са ме наказвали по скоро са ме пошляпвали и после лайф из лайф).Спомням си миналата ти тема и ми се къса сърцето като чата.Не знам дали майка ти вижда че баща ти ти е нанесъл сериозни "щети" и ти е оставил травма от която трудно ще се оттървеш.Говорете и се разберете да излизаш по-често.Аз най-добре знам колко безсмислено звуча,но може би при теб ще подейства.Аз ако бях бих показала на майка си точно това което си писал в форума и да я оставиш насаме да го прочете да видим дали няма да й стане мъчно за собственото й дете. Наистина е много жалко защото ми се виждаш свястно дете.Възпитан си ако не друго.Не правиш фатални правописни грешки и си личи че си умен а не мога да разбера какво повече искат от теб вашите наистина ако майка ти е на твоя страна нека говори с баща ти.Ако трябва да се разведата за да можеш да се развиваш нормално а не да си седиш вкъщи докато другите играят навън денонощно и дори на твойта възраст вече са далече от игрите

Хаа много точно!