Аз пък ако съм спокойна и може да убия някого... мразя спокойствието...трябва да ми е напрегнато, забързано...да има куп неща да мисля, иначе се чувствам така все едно нещо не е наред и започвам да си създавам сама проблеми и си намирам за какво да се притеснявам. иначе не го смятам за нормално да се потопя в спокойствие и блаженство. някои хора учат при пълна тишина. а мен тишината ме изнервя и сега докато чета телевизорът е пуснат... има звук, колкото да знам, че е включен, иначе ме хващат дяволите

свикнах на динамиката. понякога се оплаквам, но това е когато много се изморя или много се изнервя, но сякаш съм станала мазохистка и дори това ми харесва и понякога ми и липсва ако го няма