Кога ви е било най-тъжно и защо?

[SunSetOfDreams_f]

Предварително искам да се извиня, ако темата не е точно за този раздел и ако е имало подобна преди.


А сега....Споделете кой е най-тъжният миг досега в живота ви?? Как сте го предоляли?

[pink_champagne]

Еми най-тъжният ми момент е когато скъсах с гаджето ми.Единстената ми истинска любов до момента,която е била.И как го преодолях ли?!?Не питай - любовна криза. Чак се налагаше да вземам антидепресанти,направо се бях съсипала.

[Manenkoto]

Еми най-тъжният ми момент е когато скъсах с гаджето ми.Единстената ми истинска любов до момента,която е била.И как го преодолях ли?!?Не питай - любовна криза. Чак се налагаше да вземам антидепресанти,направо се бях съсипала.

Миличката

Мене ми беше много тъжно в петък защото се скарах с гаджето и се разколебах в чувствата си и не исках да го нараянвам Но вече всичко се оправи

[alkobalko]

Когато приятелят ми трябваше да замине в чужбина и не се знаеше дали ще го видя отново. Но после той се върна и всичко се оправи.

в момента,скасах с гаджето ми,аз го оставих защото ме излъга за 1 нещо и мн ме нарани,но ми е адски мн тежко и нз как ще го преодолея,болката е мн силна

[siskataaa88]

моят най-тъжен момент беше, когато почина първата ми истинска любов.беше минало много време от както не бяхме заедно.на 1 май 2007 г. ми съобщиха, че се е ударил в стълб с мотор и е починал на място.и всеки един ден когато отида на гроба му, денят се превръща в най-тежкия за мен.

[gabs]

най- тъжно ми беше, когато баща ми почина и все още ми е тъжно ,когато се сещам за него.

[cherinka]

Наааай, ама наааааай-тъжния момент ми беше когато нашите се разделиха и с мама ревахме, че много се обичаме и много ще си липсваме.
Все още не съм го преодоляла.
Ама щом тая тема е в раздел любов... еми.. най-тъжен момент на тема любов.. като скъсах с едно момче, в което бях вложила адски много цели, мечти, надежди и прочие и което си го бях извоювала с много труд, за да го спечеля и изведнъж ме замени за друга, но не ми за измяната, а за всичко, което изпитвах към него и за всички тези надежди, цели и мечти (които споменах), които ей така изведнъж рухнаха..
Разбирате.
Моментът, в който ми заяви, че не иска повече да е с мен.. ъъ кви буци в гърлото, кво замайване в главата.. кво чудо беше.. 3 дена ревах и се тръшках, ядах кат сфиня, осфинчвах се от глава до пети, 3 дена си бях занемарила външния вид, ама накрая като се погледнах в огледалото, осъзнах, че извинявай ама кой е той, че да изпадам в такива състояния.
И хоп, общо взето с храна го преодолях..
ъ, ми тва е.

[BeBsItO]

kogato se karam s maja mi, mnoo tejko mi stava. ne mi se jivee.....

[Sam90]

Ами.. най-тъжния момент в живота ми до тук, беше преди 2 дни... Разделих се с приятеля ми и се видяхме, за да се сбогуваме човешки... беше мн гадно... прегърнахме се и стояхме 15-20 минути... хората минаваха и ни гледаха като изроди, но честно казано не ме интересуваше... интересуваше ме само факта, че никога повече няма да го почувствам до себе си... никога повече нямаше да усетя топлото му тяло и още по-топлата му прегръдка... факта, че с него си отиваше и част от мен... и то голяма част Не мога да си представя как някога мога да обичам толкова силно някой друг... Той беше първия човек, на когото съм се отдал изцяло - и физически и психически...

[blqblq_f]

ами попринцип тва си беше цял период от живота ми,който тотално ме промени тва беше, когато се влюбих в едно момче, което ме харесваше от началото, но после нещата се промениха и той започна да гледа на мен само като сестра...нооо аз не го възприемах като брат той го знаеше тва , но въпреки тва се разиграваше с мене кат ми даваше некви скапани шансове и после ми се присмиваше едва ли не в очите-тва беше около половин година и в интерес на истината има 3 месеца в тоя период, от които нямам никви спомени всмисал живеела съм некво механично-тъпо малко, ма беше така сега вече дори не сме приятели- малко по малко се отдалечихме и сега едвам се поздравяваме кат се замисля- по-добре,че вече е така лошото е,че все още ми потръпва нещо като го виждам, но вече за щастие не е тва, което беше и никога няма да бъде де... кво да се праи-тва е живота

Когато загубих първата ми братовчедка, която беше едва на 14..и 2 пъти бях разочарован любовно..

[koalka]

Всеки път е болезнен, когато се караш с любимия човек.Веднъж за малко да се разделим, имахме много тежък момент.

[flowerlina]

Трудни моменти съм имала много-но всички преодолими.За сега най-тежкият такъв не е дошъл

[ОneWingedAngel]

Най-тъжния ми момент се дължи изцяло на мене и факта,че бях тъпо,просто лапа ,на което не му стиска да предложи на единственото засега моми4е,което е перфектен завършек на мене като личност,сега даже като си спомня пак ми стаа тъжно и тъпо.Тя просто чакаше ,надяваше се да й предложа ,но така и нестана това от моя страна ......ей дори само като проверям за правописни грешки тва ,което съм писал и пак ми стаа тъжно....

[sasha_90]

Всеки си има трудни моменти.
Най-трудният за мен беше когато зарязах "гаджето си".Много ми беше трудно и тежко,но го преживях,защото бях по силна от болката .

[SpOrTs_GiRl]

Беше цял период.. много дълъг.. около 9-10 месеца, през които се промених коренно. Бях скъсала с момчето, с което ходехме от 2 год. (грубо казано, защото беше с мн. прекъсвания..) .. Човека, който обичах с цялото си сърце и душа и мога да кажа с чиста съвест, че още го обичам и то още по-силно. През този същия период почина единия ми дядо, с когото бяхме мн. близки.. а също така разбрах, че едната ми баба има рак в мн. напреднал стадий.. Този период продължава..

[bebence_ff]

най-тъжно ми беше когато пр ми замина на работа в чужбина и още ми е тъжно, но знам че си идва скоро и ще ми бъде най-весело

[tedinkata_]

kogato skusax s gadjeto mi sled 10 meseca vruzka kak go preudolqx i az samata neznam.. no ne otricham-beshe trydno..

[djuki]

ами сега е най - тъжния ми момента . Защото наистина имах някакви чувства към едно момче а то ме използва . Вече 3 седмици съм тъжничка и нз как ама ще ми мине !

[IWannaRock]

На мен най - тъжният ми период беше преди 3 месеца .. когато приятелят ми ми каза, че ми е изневерявал в началото на връзката ни .. но за щастие поговорихме и сега всичко е наред ... =)

[SunSetOfDreams_f]

Благодаря за мненията! Дойде и моя ред да кажа:

Моят период също продължава и сега, защото се случиха поредица от неща. С човека, когото наистина обичах, се разделихме и в началото не чувствах тъга, но сега....След това една приятелка тръгна с него, после се отдалечихме с приятелите ми. И накрая когато реших да защитавам позиция и да казвам истината, ме прецакаха висшестоящи от училище...Доста гадно, поне за мен.

[Гостенка]

И на мен сега ми е най-тежко... Голямата ми любов, първата ми любов се появи отново в живота ми, казава че уж може да се съберем, после пък бяга... Дойде и края на връзка година и 2-3 месеца заради голямата ми любов... дойде края и на друга връзка... по кратка... Уж опитвах да го забравя, но подяволите не става... Все ми е кофти, пък и няма с кой да споделям за каквото и да било, всичко което ми се случва преживявам сама както мога, а някои неща дори не мога... Е това е от мене...