Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Всеки човек си има някакви принцип. Не всеки човек спазва тези принципи. Те служат като вътрешен съвет, в момент изискващ бързо мислене.

Всеки човек може да чуства. Всеки човек показва чуства - някои хора малко други са ходещи емоционални бомби... Какво става ,когато някои ни забранява да чустваме, или не ни отвърне на чуствата ?
Депресия... мразя това вътрешно състояние...

Вие сте мазохости. Както се описвате ми приличате на ония наконтени момиченца от колежанските комедийки, дето си мислят, че всичко се върти около тях. До като не им отворят очите или не получат емоционален срив.

Няма да е лошо малко да се по промените вътрешно, ако трябва премахнете тъпата гордост или поне малко я преглътнете в момент изискващ това иначе ви чака много ама много страдание, което няма как да излезе и къде... Та вас ви е страх да споделяте с приятелите си за да не ви помислят за слаби/ревли/чуствителни момиченца ??? Това са нормални човешки чуства, просто ги използваите в граници както се придържате към гордостта, явно имате воля

Еманципацията - Мери Теилър Мур .... една от виновничките за това... не ме разбираите погрешно, ама жените прекалявате с тази еманципация понякога, не ме питаите защо...
прост това си е мое лично мнение, изведено от много примери в живота ми.

Вземете се в ръце, защото положението е сериозно ама кои да го разбере, явно гордостта ви пречи и да мислите
Ще започна с това - не ме разбирай погрешно. Нямам намерение да нападам теб, а аргументите ти. аргумент "всеки човек... логическа грешка, без да задълбавам в термини и обяснения само ще кажа, че тя е апел към нуждата от принадлежност на индивида към по-голямата група. За съжаление, нищо не доказва. Пък и изключения винаги се намират. И в най-добрата теория.

Да споделиш това, което мислиш, да потълсиш мнението на други хора е всичко друго, но не и себичност. Дори в колежанските комедии. По-правилната дума е търсене на обективност.

Гордостта в пълната си сила може много да навреди, защото е низша емоция, с това съм съгласна. Оспорвам обаче, че трябва да превръщаме приятелите си в кошчета за емоционални отпадъци, за да се почувстваме истински или да се освободим от емоциите.


Понякога еманципацията идва в повече. Но рядко някой си я избира - обстоятелствата го налагат. Налага го реалността, ситуациите, в които сме поставени. Разбира се, няма полза от войнствения феминизъм, но все още е постигнато ного маллко в преодоляването на предразсъдъците спрямо половете. Това е далеч по-голям проблем - именно на тях се дължи и "модела" на жената, спрямо който, искаме или не, момичетата често се сравняваме. Резултат от социализирането, неизбежно е. Може и да си прав, но... колкото и да е богат личния ти живот и опита ти, той не дава достатъчно материал, за да изведеш генерална истина за живота. Съжалявам че го казвам.

ПРедполагам, бих се съгласила донякъде с идеите ти, ако не бяха изказани от гледната точка на някой, който си мисли, че може да раздава присъди наляво и надясно с лека ръка.

Чудесно е, че даде лично мнение, оценявам това. За съжаление, не мога да намеря логична обосновка но повечето ти идеи.

Момичета, абсолютно съм съгласна - понякога ние сме като дъба, който устоява и на най-силните ветрове без да помръдне, но накрая рухва. Предполагам, че е необоходимо да намерим отдушник на емоциите. За мен това се оказа стрелбата, а понякога и разговор с доверенна приятелка. Но не често, без емоционални изблици. Така поне донякъде съчетавам емоционалност и логичност. Но продължавам да търся точния баланс.

Само си мисля, че никога не бива да изменяме на себе си - колкото и добре да е за някой да си изплаче очите и да му мине, за някои това е по-скоро непоносим емоционален ексхибиционизам. Различни хора, различни принципи. Уважавам тези, които са верни на себе си, каквито ще да са.

Извод: ако вашия принцип е а сте силни,независими, еманципирани момичета - чудесно. гордея се с вас! хубаво би било обаче да държим и гордостта под контрол, тъй като и тя е вид емоция, за да не ни изяде ушите накрая и да се грижим за себе си - дори понякога да търсим отдушник на всичко. Това, изглежда, е един приемлив баланс.[/i]