МНОГО ДЪЛЪГ ПОСТ!

Не разбирам защо правиш това противопоставяне между чувствителност и гордост. Двете не си противоречат, поне според мен. Даже много често вървят ръка за ръка.
Позволявам си да говоря по този начин, защото много от нещата, които споменаваш, не са ми непознати.
Винаги е било така. Ако падна, нараня се, чувствам се зле - всички околни приемат, че аз "ще се справя". Никога не съм искала чужда помощ в такъв смисъл, не съм се оплаквала. Имам ужасно много познати момичета, които опищяват квартала в някоя такава малка ситуацийка - тях ги обгрижват винаги. Мен - не. И не съм и търсила такова отношение.
Не съм говорила за лични неща. Обратното - винаги към мен се обръщат за разни персонални драми. Може би защото бързо забравям какво са ми казали , не знам - но доста хора ми имат доверие, че няма да издам тайните им.
С мъжете съм малко...дръпната. Усетя ли, че искат да ме използват (и това се е случвало) - ставам зла. Трудно засвидетелствам чувства. И в момента е така - влюбена съм най-идиотски в един младеж, но все нещо ме спъва да му го покажа. А по принцип се влюбвам отвратително трудно, както и трудно харесвам някого за приятел (не "интимен" ;p ) - всъщност май така се получава, че сега съм за първи път влюбена, въпреки че вече се пиша пълнолетна. Стереотипи, нали се сещаш.
Ако това ти поведение те кара да се чувстваш силна - не го анализирай твърде много. Просто си знай, че то си носи последствията. Това - първо. Второ...все си мисля, че хора има всякакви. Познавам и такива, които при такова поведение от страна на жена приемат, че могат да се държат индиферентно към нея и това ги устройва. Има и такива, които ще са ужасно привлечени от това ти качество. Въпросът е дали го харесваш, дали го искаш у себе си, или не. Тези вътрешни конфликти в повечето случаи си проличават, не са скрити за околните. Когато го приемеш като нещо, което е просто естествено за теб, за вечните "други" ще остане само да преценят (на подсъзнателно ниво) дали се привличат от това, или не. Ако не - загубена кауза е да се опитваш да ги очароваш. Хората се надушват.
Няма да ти казвам да го караш "по-леко" - казвали са ми подобно нещо доста пъти и, въпреки големия философски заряд, който такъв съвет носи, аз никога не съм го приемала. Аз не бих била...аз, очевидно, ако не си изтърпя всичките досадни лутания.
При мен всичко това, освен разни други фактори, е въпрос и на страх. Опираме до чувствителността...тези, които са твърде открити в чувствата си, разправят ги наляво и надясно, постоянно са влюбени, ранени от някого и така нататък също си имат своята индивидуалност и усещания (естествено), но те са по-склонни бързо да се изтощят. И да започнат да се плъзгат по повърхността на нещата, да достигнат до някакво спокойствие. Такива като нас, образно казано, концентрират цялата енергия на всичките разпиляни влюбвания и харесвания на тези хора в една посока, в един случай. А това ни прави в пъти по-нестабилни от тях. И ние сме наясно с това; и ни е страх да не се разпаднем от малкото, преди да сме стигнали до и опознали голямото, ИСТИНСКИТЕ проблеми. И оттам - гордост, самостоятелност, присъствие на духа. Това са все спирачки за по-високия интензитет на усещането, което притежаваме. Има краткотрайно избухване на чувства, което замира. Има едно разтягане на локуми, което продължава с години и се води "връзка". Има обуздана и хладна любов. А има го и най-скапаното - любов-обсесия, която не ще и не ще да намалее с времето.