Често се чудя, ако си върна старите навици дали ще съм толкова щастлив като тогава? Имаше време, когато вместо да вися на компютъра по цели часове бях навън. И да ви кажа често оня ден отидох с приятели до зоопарка и бях много по-щастлив, от колкото ако бях прекарал това време пред компютъра. Лошото е, че докато се облека и е трудно да изляза, но изляза ли ми е готино. Трябва ли да си върна загубените, стари интереси и навици, които ме правиха това, което бях - щастлив човек? Дали да захвърля навиците и интересите, които не ме правят щастливи и ми пречат, тези, които ме направиха тъжен аутсайдер? До колко навиците и интересите определят човека? Имам и други навици, които бяха добри, но не искам да визанимавам.
А и още нещо - преди можех да нямам ясна позиция по всеки въпрос, но поне не се карах с всек, както сега. Писна ми от вредни емоции, писна ми да изпитвам притеснение, съжаление и гняв! Как да ги овладея пак? Писна ми да попадам в центъра на скандалите! Кой обича скандалджиите? Никой. По-добре пълен игнор отколкото такива емоции. Тъпо е така. Хабя нерви и какво - накрая става едно голямо нищо. Писна ми от скандалджии, но ми писна и аз да бъда скандалджия. А относно позицията - защо да имаш позиция по въпроси, които не те вълнуват?
Не можеш да си върнеш старите навици.Аз съм опитвала но просто вече ми е скучно да правя нещата които обичах въпреки че и сега не правя кой знае колко интересни неща
Бтв ти май си много порблемана личност.Какви са тия аутсайдерски работи
Напротив, възможно е. Не съм гледал или чел новини от няколко месеца. А, ако наще гледат, аз не ги гледам, а само слушам - през едното влизат, през другото излизат. Писна ми да се натоварвам с това какво става по света, при условие, че не мога да направя нищо, а и онова по новините са чужди истории.