Има един тип момичета, който, ако ще и небесата да рухнат, ще се измъкнат изпод руините, ще издърпат който успеят, ще се отърсят и продължат. Силните. Нямам предвид намаханите кучки, а тези, които като че имат една вътрешна убеденост, че могат да се справят с всичко.

Аз в много голяма степен съм такава. Заставам срещу бурята вместо други хора, боря се сама с всичко. Но в любовта това много пречи. Дотолкова съм свикнала да бъда еманципирана и непоколебима, че не си позволявам момент на слабост. Винаги аз съм късала, защото вярвах, че знам кое е правилно. И досега вярвам в това. Но това не значи, че ми е лесно. Когато се разделих с първия си приятел, в когото бях лудо влюбена, не заплаках нито веднъж. Скъсахме и излязох на разходка с момичетата. Не издадох с нищо какво ми беше. С останалите беше подобно положение.... А с последния..нещата малко излязоха извън контрол. Когато всичко свърши, бях като разбита. Разбраха само три-четири приятелки от най-близките ми. И то само по мои думи. Никога не съм си позволила пред тях да рухна, да заплача, да се покажа слаба....Не...Те..в известен смисъл се опират на мен - за кураж, за пример...и аз не мога да ги предам. И себе си не мога да изоставя - в принципите ми е да демонстрирам достойнство.

А от това боли. Защото, понеже се показвам такава, никое от момчетата ми няма как да разбере, че всъщност съм чувствителна, че като всяко друго човешко същество ми се иска понякога да бъда предпазена, иска ми се поне веднъж някой да облекчи болката, вместо аз да поемам нова и нова..и дори не моя...ще кажете - ми, карай го по-чувствително. ама не става. проклетата ми гордост, ценности, всичко, човъркат ме отвътре и няма да ме оставят намира. а да направя компромис с тях би било грешка....защото така ще изневеря на себе си. а как след това да бъда вярна на някой друг, ако не мога със себе си да съм?...не знам...това е един вътрешен конфликт без разрешение.

Не съм сигурна защо пиша тази тема, но се надявам на всякакви отговори - може би просто търся мнение, положително или отрицателно, каквото и да е, и в двата случая помага.... чудя се, познавате ли други "момичета - амазонки" - борбени, нахъсани, непоколебими?...знаете ли дали и те като мен понякога изпитват подобни съмнения?