не искам да е така

[болка]

Дълго се чудих дали да напиша темата и в кой раздел да я сложа,но накрая реших,че тук и е мястото.Извинявам се от сега за допуснатите грешки-правописни и пунктуационни,но ми е трудно да мисля за тях,след преливащите сълзи и паника.
Исках да ви разкажа историята на три приятелки,чието приетлство опира до края си под дилемата: friend ot foe?
Те бяха много близки,излизаха заедно,псоделяха всичко и се обичаха много.Разбира се, като всички други приятели си имаха проблеми и спречквания,но това не ги караше да се откажат да се борят.Най-малката от тях винаги се сремеше да е спойката между другите две и да ги събира,защото знаеше,че трябва да преодолеят трудностите.
Едно от момичетата беше грозното патенце,винаги се сремеше да прикрие външните дефекти с грим,нодругите две не обръщаха внимание на това,че е различна-тя беше забавната,милата,сладурана та и винаги ги караше да се усмихват.Беше добре докато тя реши,че трябва да покрие с грим не само лицето си,но и душата си.Започна да става красива в лице,но другото се губеше...
Другите две усетиха разликата-при тях започнаха да идват повече момчета,започнаха и те да се променят,но си останах същите две деца-обичаха я със цялото си сърце,независимо,че вече беше друга-груба,зла.Те си мислеха,че могат да си я върнат,докато не осъзнаха-тя се държеше грубо само с тях,но не и с другите.
И останаха само двете.Тя намери хора,с които се разбираше перфектно,прекарваше забавно,докато дружките и все още стояха на скамейката пред блока,тя се возеше в колата на гаджето си.Стана известна-красива,умна,обаятелна-тя беше всичко,за което момчетата мечтаеха.
Приятелките и я оставиха-беше болезнени за тях да гледат как тя си играе с живота им и затова прекъснаха нишката.Останаха само двета,но това само подсили приятелството им...
Трябваше им време да я преодолеят,започнаха да търсят нови приятелства и намериха.Сформираха своя групичка-всеки уважаваше другия.Разбираха се чудесно.Минаха две години...Всичко и всички се промениха.
Тогава пак се появи тя-с едно движение на ръката си провали всичко,градено цели две години,както правеше и преди. И те двете отново се оказаха сами...и осъзнаха,че могат да разчитат само на себе си.
И когато ни раздели напълно,тя отново ще се върне при нейните хора,а ние отново ще сме сами.
Не кавам,че нямам вина за случилото се-със сигурност имам,не знам каква,но щом я изпитвам значи е там.
Извинявам се,че ви досадих с дългата си и тъпа история,но имах нужда да излея някъде болката си.Сега поне сълзите спряха......

[MonSitY]

mnogo trogatelen razkaz koito napravo si stava za nqkoi teen film no po temata sorry ma ne misla 4e to4no tuk mu e mqstoto moje vuv foruma za priqteli nz kakvo da kaja ama po tvoite dumi tova momi4e se opitva da vi susipe i do golqma stepen uspqva spored men edinstveniqt na4in da se poopravqt ne6tata e da ne dopuksate do sebe si ili da pogovorite nadulgo i na6iroko i da razberete kakva e pri4inata ako i tova ne stane 6te se naloji se primiite ako ne iskate da i otmu6tavate vupreki 4e mai netrqbva da pravite tova awe nz ko de posuvetvam ako sam ti pomognala pone malko radvam se ako ne sam sorry 4e pro4ete si4koto tva i pak si v kofti nastroenie ( ) gore glavata!!!

[kofti_nick]

Дълго се чудих дали да напиша темата и в кой раздел да я сложа,но накрая реших,че тук и е мястото.Извинявам се от сега за допуснатите грешки-правописни и пунктуационни,но ми е трудно да мисля за тях,след преливащите сълзи и паника.
Исках да ви разкажа историята на три приятелки,чието приетлство опира до края си под дилемата: friend ot foe?
Те бяха много близки,излизаха заедно,псоделяха всичко и се обичаха много.Разбира се, като всички други приятели си имаха проблеми и спречквания,но това не ги караше да се откажат да се борят.Най-малката от тях винаги се сремеше да е спойката между другите две и да ги събира,защото знаеше,че трябва да преодолеят трудностите.
Едно от момичетата беше грозното патенце,винаги се сремеше да прикрие външните дефекти с грим,нодругите две не обръщаха внимание на това,че е различна-тя беше забавната,милата,сладурана та и винаги ги караше да се усмихват.Беше добре докато тя реши,че трябва да покрие с грим не само лицето си,но и душата си.Започна да става красива в лице,но другото се губеше...
Другите две усетиха разликата-при тях започнаха да идват повече момчета,започнаха и те да се променят,но си останах същите две деца-обичаха я със цялото си сърце,независимо,че вече беше друга-груба,зла.Те си мислеха,че могат да си я върнат,докато не осъзнаха-тя се държеше грубо само с тях,но не и с другите.
И останаха само двете.Тя намери хора,с които се разбираше перфектно,прекарваше забавно,докато дружките и все още стояха на скамейката пред блока,тя се возеше в колата на гаджето си.Стана известна-красива,умна,обаятелна-тя беше всичко,за което момчетата мечтаеха.
Приятелките и я оставиха-беше болезнени за тях да гледат как тя си играе с живота им и затова прекъснаха нишката.Останаха само двета,но това само подсили приятелството им...
Трябваше им време да я преодолеят,започнаха да търсят нови приятелства и намериха.Сформираха своя групичка-всеки уважаваше другия.Разбираха се чудесно.Минаха две години...Всичко и всички се промениха.
Тогава пак се появи тя-с едно движение на ръката си провали всичко,градено цели две години,както правеше и преди. И те двете отново се оказаха сами...и осъзнаха,че могат да разчитат само на себе си.
И когато ни раздели напълно,тя отново ще се върне при нейните хора,а ние отново ще сме сами.
Не кавам,че нямам вина за случилото се-със сигурност имам,не знам каква,но щом я изпитвам значи е там.
Извинявам се,че ви досадих с дългата си и тъпа история,но имах нужда да излея някъде болката си.Сега поне сълзите спряха......

Тъжна работа

[ХрС]

Историята ти не е тъпа мацка! Все пак на нашата възраст всеки иска внимание и иска да бъде забелязан! Важното е ,че каквото и да е ставало вие никога не сте се разделили с другата ти приятелка!
Това е най-важното! Може да има един човек,на когото да разчиташ,но поне го има! Никой не може да живее без да бъде подкрепян и да знае,че някой вйрва в него! И вашата прияелка ще го осъзнае,но ще е твърде късно! Все пак не трябва да се чувстваш виновна заради нйните грешки!
Погледни напред! Все още има какво да се случи!