Аз съм поредната глупачка.
Накратко: запознах се с един човек, който за мен беше просто готиния барман. Никога не съм предполагала, че ще ме потърси. Но той ме намери, получи телефона ми и излязохме. Аз не го харесвах много тогава - преглъщах разочарование. Той явно го беше усетил. Не се видяхме 4 месеца. Писахме си в чата чат-пат, но само това. Април пак излязохме. Май /месец/ се виждахме почти всеки ден.
Аз май се влюбих. И то в човек цели 9 години по-възрастен от мен. Не става въпрос са мъж, става въпрос за личност. Личност, която ме очарова. Може би най-интересната личност, която съм срещала. Научих доста уроци от него. Обичам да си говоря с него. Излизала съм с доста момчета на моито години, но всички ми бяха еднакви - безлични и скучни. Сега беше различно. Срещите с него ме трогваха дълбоко. Имаше с кой да си кажа нещо смислено. Имах чувството, че ме подкрепя, че е до мен...
Но всичко си остана само чувство.
Не сме излизали повече от месец.
Виждам го почти всеки ден. Не знам защо спря да ме търси и това много ме човърка отвътре. Поздравяваме се, усмихваме се един на друг и само това. А аз искам пак да съм с него, пак да ядем бонбони и да си говорим...
Рядко споделям в форум, но просто имам нужда.
Можех дори да го обичам...