Здравейте.
Ами значи, миналата сряда към 23ч. бях за дюнери.
Не знам,ама нещо не се разбрахме с тоя дето прави дюнерите (странен акцент извади) ама както и да е - повтори ми около 7-8 пъти какво е казал, и го разбрах ииииии неска отивам за дюнери, погледнах го и си викам "я, той от сряда" и той, моля ви се, вика "Здравей" и намига такъв. АХАХА.
И аз седя и го гледам като трабичка
И бла бла вика "кво ша хапваш" и аз викам "дюнирки" .
И не знам как стана, той вика "на работа ли отиваш" (е, малко си е обидно..) и аз викам, че се връщам от работа, и т ой вика "няма ли дискотека нещо а-у" и аз му викам, че тати ме чака отсреща (ТВА СИ БЕШЕ ИСТИНА!!!) Вика.. "ай те водя на дискотека, изчакайме 30мин да ми свърши смяната и ида" и аз викам, че няям пари, че не съм зела заплата и ми е неудобно така без пари. И му викам, че и без тва няя ме пуснат, щот нямам години и той вика "Ни са притисняй", и викам, че и без тва и тати е с мен и той вика "ами ша го отпратиме и ша идем да пийнем биричка" и аз викам, че не пия бира и вика "кво пиеш" и аз викам "айде чао, ша мина тия дни пак по тва време да се разберем нещо" (бтв - като искам да се оттърва от някой, винаги минавам с тоя номер) ии тъпър-тъпър качих са в на тати колата и оооотпътувахме към вкъщи с дюнирити под ръка, ама знаете ли кво взе, че стана?!
Взех, че се замислих дали съм постъпила правилно като го отрязах така, ама.. тва беше инстиктивно такова.. щото долавих (и предния път и тоя) че е турчин, мисля. И се стреснах някво. Пък аз съм си чисто българче, дори в родата ми няма абсолютно никви македонски или сръбски примеси.. ии.. нз.. пък и не беше много стар..


..