Аз лично донякъде оправдавам страховете и паниката на родителите в тия времена. Но все пак по този начин, налагайки някакви лимити за каквото и да било, в случая става въпрос за 18-годишен младеж и то за излизане, ограничават личната му свобода или образно казано - затварят го в клетка. Е, как ще се отрази това на психиката му?! Ами нали утре той ще се отдели от тях, ще живее своя собствен живот, ще има семейство, за което ще трябва да се грижи... Представям си как биха приели тези събития!!!
Не знам какво да те посъветвам Поговори с тях. Вярвам, че както всички родители, и те желаят единствено да си щастлив. Е, фактите, които ти представи, влияят точно в отрицателна посока. Аз дори не мога да си представя такъв "пълноценен" живот. Живот, в който да са синтезирани всички емоции, нормални за човек на твоята възраст. Не че цялото щастие в битието на един млад човек се изразява само в кафета, дискотеки, флиртове и т.н., всичко е съвкупност. Казваш, че родителите ти "така са се научили". Бога ми, това ми е още по-трудно да си представя! И тук вина имаш и ти. Ти си ги научил така. Трябвало е о време, както се казва, да си си извоювал свободата. Възможни причини за строгостта на родителите може да са ревност, липса на доверие. Но какво пък толкова трябва да е станало, за да изгубиш доверието им?!?! Както казаха и в предишните постове, вече си пълнолетен, което предполага, че можеш да правиш каквото искаш. Макар че и на 20, и на 30, и на 40, и т.н. ти винаги ще бъдеш ДЕТЕ за родителите си! Но не позволявай да се бъркат прекалено в личния ти живот, нито пък да определят как да разполагаш със свободното си време. Успех!