Няма да разтягам локуми и да изписвам 5 листа с проблемите ми. Ще бъда кратка и ясна. На 16 съм. Нашите са се развели когато съм била на 2. От 5 години майка ми е в чужбина. Баща ми живее в съседен град и има друга жена. Миналата година заминах с майка ми и прекарах в другата страна 1 година по мъките - който е бил в чужбина знае. Бях отделена от всичко което някога ме е правило щастливо и там сякаш бях мъртва, но направих грешката че не споделих това с майка ми и й казвах че ми е добре и че само малко ми липсва България а всъшност докато бяха на работа плачех. Бях затворена в себе си и не общувах с хората - състояние точно обратното на това което бях и съм сега в България. Преди няколко седмици си дойдох за лятната ваканция. Сега както и преди да заминах с майка ми живея с баба и дядо и съм щастлива. Проблема е че не мога да се върна там. Тази мисъл не ми дава мира и не ми позволява да си изживея ваканцията подобаващо. Постоянно мисля за това и се сдухвам. Снощи дори си поплаках. Не мога да си представя как ще се оставя да ме заведът там където единственото което да правя е да съществувам - без да изпитвам и грам щастие. Както сами се досещате не искам да се връщам там. Проблема е как да подходя... Знам че ако говоря с баба ми тя ще изпорти на мама... Дори да я помоля пак ще го направи. Ако говоря с баща ми той пък ще се притесни и знам ли го. Определено ще говоря с тях в един момент но искам и вие да ме посъветвате. Имам 3 пътя пред себе си и сега ще взема най-важното решение в живота си. Ще го направя сама, но искам малко съвети от странични наблюдатели. Мога или да отида при майка ми което е равносилно на самоубийство, или да остана тук при баба и да гледам как ме гледа обвинително за нещастието на майка ми или да отида при баща ми и да започна нов живот.... Очевидно е че не искам да избера първото но 2рите две ще са ми много трудни. Какво мислите?