няма проблем...

знаеш ли, това, което казваш за детсвото, също ;и е някак познато, но...беше малко по-различно. още от преди него си бях крайна, твърдоглава идеалистка... но в един момент, когато се разделихме, сякаш и последните стожери на детското в мен рухнаха. край и на малкото романтични илюзии и глупави детинщини, които си бяха там, скрити под цинизма. не бих казала, че се промених, бях си аз. само че бях все едно няколко години и сто сълзи по-зряла...

струва ли си обаче да съжаляваме? вярно, детството да си отиде не е много романтично, но все пак е личностно израстване. и това има значение.

това дали му пука или не дали би променило с нещо чувствата ти към него? надали...

глупаво е, глупаво, гадно, повърхностно когато нещата не се получат по една или друга причина да захвърляме всичко в калта, като непотребна вещ - хората като че не се ценят вече един друг...а може би винаги е било така....и все пак не е правилно, боли, оставя много скрити рани зад себе си.

обаче вярвам в теб, мила, ще се оправиш и всичко ще мине, а след време, когато се обърнеш назад, ще ти се струва толкова далечно, сякаш се е случило в предидшен живот. само почакай и имай търпение. :hug: