Знам какво е. Не обичам да говоря за това,но и аз имах проблеми като твоите. Никога не съм била дебела..винаги съм била скелет. Е,преди като тренирах бях мнооого по-добре де :Д Обаче имах честта да се движа с закръглени момичета,които злобяха и ми набиха филмите,че съм дебела...аз винаги съм се ограничавала с храната,както повечето момичета,които си втълпяват,че са дебели.Но това не беше както преди...превърна се в кошмар. Аз и по принцип си имам няколко други също нелеки болести, свързани с дихателния процес. Трябва по принцип да приемам различна и храна,изпълнени с витамини. А аз кво правех опити да изям 1 ябълка за 1 час...и накрая я хвърлях. Нашите като ме питаха :Ще ядеш ли?:аз естествено казвах,че съм яла. Най-лошото беше,че заради манията за перфектно тяло си разбих нервите..когато се погледнах в огледалото почвах да пищя и рева,да чупя и изпадах в нервна криза. Никой не подозираше нищичко.Докато един ден не припаднах ( Аз често получавам гърчове..ако много се ядосам,притесня,при резки промени в температурата )..нашите си мислеха,че е поредния гърч с който вече сме свикнали..оправих се...3 дни не можех да стана от леглото...отидохме на лекар. Събудих се на системи.. Хубавото беше,че бях в самото начало на анорексията. Не бях толкова навлязла..имаше време и шанс все още. Само аз си знам за какви мъки става въпрос. Как трябва да приемеш нещо,което тялото и психиката ти не приема. Не е вярно,че само волята е нужна. Лекарствата и специалните храни не са никак евтини. Но аз нямах нужда от тях,защото не бях чак толкова зле. За 2 месеца успях да се възстановя. Не вярвах,че с воля може да го постигна. Важна беше и подкрепата на родителите ми. И от тогава си похапвам добре,вярно е че пак се ограничавам и често съм на диети,но никога не прекрачвам границата,онази граница заради която рискувах живота си.
Не мога да скрия обаче,че понякога пак се връщам към предишната си мания...Не ям с дни,после припадам,наяждам се като улигофрен...изпразвах супермаркета до нас и след това драйфам като невидяла...Често отскачам до аптеката за някои хапченца за отслабване...и тва до момента,в който родителите ми не ме изхващат.
Някой път като гледам някои списания или предавания за мода изпадам в някви кризи и започвам да се тъпча пак с кви ли не помии.
Осъзнаваам,че това е проблем,спирам уж,но това до момента в който някой не реши да се позабавлява на мой гръб и да обсъжда с подробности тялото ми.

Мила искам да ти кажа,че съм с теб. Вярвам,че и ти си толкова борбена колкото мен и толкова силна,за да успееш. Гадното на твоята болест,че не е толкова на лице психиката,а тялото. Но все пак трябва не само да кажеш,че си осъзнала,но наистина да осъзнаеш,че не си дебела,нямаш нужда от повръщания,диети и всичко. Сигурна съм,че ще успееш. Знам какво е,знам че не е леко,но замисли се,че малко или много лечението зависи от теб самата,от твоята психика.Настрой я правилно,така че да отхвърли болестта.Желая ти успех.
А на всички други момичета мога да кажа да се харесват такива,каквито са...и мнението на другите за тялото ви да не се отразява на здравето и психиката ви.