Такаам, ще се опитам накратко да обясня за какво става въпрос...
Имам приятел, с когото сме заедно вече 2 месеца (иначе се познаваме от около година).Връзката ни върви доста добре, много сме щастливи заедно..дори си мисля, че в мен се пораждат по-особени чувства към него.. по-силни..
Иии естествено идва голямото НО, което да развали приказката ми.. Той е студент в София и си идва тук за по-дълго само лятото.. а през годината повечето време прекарва там. И познайте какво ще се случи на есен.. аз тук, а той там.
Днес проведохме доста сериозен разговор на тази тема.Той ме попита дали смятам, че има смисъл да продължаваме, след като знаем, че след лятото, има голяма вероятност разстоянието да ни раздели.. Аз отговорих, че искам да сме заедно до последно, защото не бих понесла евентуална раздяла. Той каза, че е съгласен, стига аз да не се чувствам зле и после да ми е още по-трудно. А пък и през лятото пак няма да може да се виждаме всеки ден.. на него му се налага да пътува, а има и приятели, с които трябва да се излиза..
Аз все още съм далеч от мисълта за раздяла, прекалено много съм привързана и държа неверояно много на него.И.. искам да сме заедно.
Според вас има ли смисъл да се поддържа една такава връзка и има ли тя бъдеще? Или след заминаването му всичко ще свърши..
П.П. Аз нямам опит с такъв вид трудни връзки и.. затова бих искала да разбера вашето мнение.Струва ли си да полагам усилия или.. всичко е загубено.