Цитирай Първоначално написано от Анонимко
A eto vi i o6te dve:

Смисълът на истината
От истината винаги боли,
Когато кажат ти я във очите.
Не е ли по-добре тогава да говорят зад гърба ти,
Да мамят и да се преструват, че те обичат.

Не знам. На тоз въпрос е отговорът труден.
В началото изпълва те тъга,
Но после назват осъзнаваш
За теб било е по-добре така.

Понякога се питаш:”Пука ли им за мене?”
И с мъка осъзнаваш, че вече нямаш време,
Че може би животът пдкрай теб прелита с бърза скорост...
Оставете ме сама, понякога така е по-удобго.

И мислиш си:”Живота си държа в ръце
И няма кой да заповядва на моето сърце!”
И няма начин настроението ти някой да убие,
А в следващия миг усещаш как животът ти се разбива...

Да, истината винаги боли.
Съкрушава тя докрай, разбива на парчета.
Сякаш пробождат те хиляди игли,
Усещаш по себе си куп остриета.

Но може би наистина е по-добре,
Защото посли осъзнаваш ти спокоен,
Че бил си силен и че си готов
За рисковете на живота нов и сложен.


Самота
Тъжно нещо, знам, е самотата,
Знам, разбива тя на хората сърцата.
Да си самотен причинява много болкса
И кара те да се чувстваш ужасно жалък.

От самотата става ти веднага тъжно
И искаш ти отчаяно да върнеш
Моментите, когато с друг щастливи сте били.
А трудно е да изживееш пак отминалите дни.

Да си самотен, знам, е трудно.
Понякога съдбата може би е груба.
Но нищо на света не трае вечно.
Усмивката ще заличи следата от самотност мрачна.
Sorry obarkah se i gi pusnah predi da vlqza i zatova pi6e gost
ama pak sa si moi
slu6am mneniqta vi