Слънцето пее, птичките греят. С други думи поредния ден в, който ненормалния ми свят се държи нормално ненормално.
И така беше докато се събудих. Както винаги станах с първи петли, някъде към четири след обяд.
Застанах под душа както всеки мой нормално, ненормален ден. След двадесет минути душ се сетих, че би било яко да пусна и водата, но естествено точно тогава в главата ми връхлетя други мисли и водата остана невключена.
Излезах чаках автобус около един час и това ми подейства добре на нервите. Рядко автобуса идва само за един час.
Та докато разсъждавах за смисъла на живота и новото бельо на Памела Андерсън, душебния ми мир бе прекъснат от трицератопс. Добре де не беше трицератопс, а нормален контрольор. Злобен, с немити зъби както винаги, но за щастие хърбав и неопасен на вид.
Аз още мислех за смисъла на живота и за Памела, затова не бях много в час в последвалия разговор...
-Карта или билет?
-Кво?
-Карта или билет?
-Кво?
-Виж момче...
-Кво?
-Заяждаш ли се с мен?
-Кво?
Трицератопсът побесня...ъъъ да... такова..както и да е.
Контрольорът явно се изнерви и започна да говори много бързо така, че слюноотделянето му се превърна в сериозен проблем. Да го кажа с други думи се чувствах като под ниагарския водопад, при особено пълноводие. Още мога да намеря какво е ял по себе си.
-Трябва да си платиш глоба от седем лева.
-Ама аз нямам толко.
-Тогава си плати билетче, поне.
-Ама аз нямам и толко.
-Ми тогава слизай от автобуса.
-Ама какво ще правя навън?
Контрольорът се ядоса още повече, целия почервеня. Беше грозен и червен, но трябва да кажа, че ако бе позеленял или полилавял, или евентуално ако бе станал оранжев на сини петна щеше да е красавец.
-Няма безплатен обяд!
-ъъ такова... и кво общо има тва с темата?
-Ми неможеш да пътуваш без пари.
-Ама нали за някви обяди говорехте преди малко? Това някакъв психо трик ли е? Опитвате се да ме объркате?
-Ще звънна на полицайте.
-А? Защо? Някой бандит ли заловихте?
-Да и още как?
-УаУ! Вие сте герой.-Аз се ухилих бях горд, че стоя пред герой.
Интересно още е да уточня, че докато ме заливаше с обилни потоци от яденото вчера(или евентуално днес.) Зад контрольора слезаха 2 баби без билет , който ме сочеха с пръст подигравателно, едно кенгуру което си говореше с една коала, че няма билет и разбира се Адолф Хитлер се измъкваше на нокти защото го беше страх да не го хванат, че няма билет.
Ако сте чели дотук, трябва да се чувствате много тъпо, че изхабихте ценни минути живот за четете как кенгуру е бягало от контрольор защото е било без карта.