Знам, а и го виждам това доста често. Наистина боли и то много, когато се трудиш и с мъка постигнеш нещо, а някой друг го получава наготово. Често пъти губя и мотивация. Не знам кой е виновен за това нещо, но наистина няма логика. Може би съм мечтател, идеалист...знам ли, но се надявам един ден всички да си получат заслуженото.
Говорейки за 15, 16, 17 годишни хора, все си мисля, че това може би са улегнали и мислещи вече индивиди- оформени характери, повече от които разбират за какво става въпрос. Но за съжаление не виждам това. Като си спомня как в 8 клас съучениците ми се подиграваха и обиждаха една от учителките ни, се убеждавам, че и родителите не са на мястото си - първите седем години примерно. Корените на проблемите в образованието, от към страната на учащите, се оказват, че са твърде дълбоки. Знаеш ли, това лято гледам деца в един детски клуб. И знаеш ли какво виждам? Три, пет годишни деца пеят песни на Ивана, Преслава и не знам си още коя....говорят за ци*и и не намират нищо лошо в това. Други деца на 3-4 години не познават цветовете, животните и така нататък. Няма ги родителите- по скоро ги има, но не си осъзнават ролята.
Та така...това са моите наблюдения. Не ми е особено приятно да гледам това всеки ден, но периода на романтизма отдавна отмина. какво остава? Може би да бъдем егоисти и да гледаме себе си. Да постигна целите си въпреки другите и по начина, по който успея. Не е честно, но явно, че друг начин няма
P.S.: извинявам се, ако съм отегчила някого