Никога не се отчайвайте,хора.Животът е хубав,има толкова неща,които могат да ме накарат да се усмихна,дори когато всичко е тъмно и тъжно.А при положение ,че съм на 17 и пубертета ме мята насам-натам постоянно,това се случва доста често.Так че,спокойно,когато нещо не е наред сядам да прочета някоя хубава книга,или слушам любимата си музика,или просто гушвам котето....
А пък любовта е толкова сложно нещо,че понякога само мисълта за нея ме отчайва.Но пък като вечен оптимист съм сигурна,че моят принц ще се появи отнякъде и ние ще си заживеем щастливо до края на дните си.Така че постоянно се оглеждам...