.:: ИсТоРиЙкА зА ЛюБoВтА ::.

[daya]

това е една поредица от мой стихове, дано ви харесат


Нека ви кажа една история,
която доказва мойта теория,
че любовта съществува
и че тя всекиго атакува.

Та става въпрос за случка,
обикновена злополучка,
включваща на двама любовта
и тяхната разпокъсана съдба...

Та случката стана
и остави люта рана
в една септемврийска нощ,
на една безлюдна площ.
Единият участник- момиче,
тихо, красиво кокиче,
което нещастие преживяло-
братчето й недоживяло,
а майка й и баща й горките
от тревога полудяха им главите
и сега момичето е само
без храна, без легло,
сам самичко на света,
без майка, брат и баща...
И това красиво кокиче,
седи това горкичко момиче,
под дърво, без листа, гола,
замръзнала, самичка топола,
опрялo гръб на стъблото,
без никаква oпора, горкото...

Другият участник-момче,
мило, забавно дете,
безгрижен живот си живяло,
но и злополука то претърпяло-
скарало се сериозно с майка,
че се подхлъзнало на мозайка
и счупило си ръката.
А панталоните с тревата
оцветило в зелено,
а ръкава с червено.
И сега с гипс на ръката
отишло и то до реката,
където под едно дърво
седяло момиче само.
Облегнало се и то на стъблото
и двамата там, под дървото,
споделили своята мъка и тревога
и в тяхната душа дълбока
близък човек открили
и спокойно всяка тайна разкрили.
Момчето, забавно и мило,
с блузата си покрило
замръзналите рамена
на девойката влюбена.
Усмивка нежна се показала
на вече от миналото си се отказала
девойка малка и красива.
С ръка момчешките сълзи изтрила
и с длан докоснала лицето,
сладко и нежно, на момчето.
Възхитено от нейната красота,
от нейната мека и дълга коса,
от големите й очи зелени,
от ръцете й, макар и студени,
момчето върху нейната ръка сложило
неговата, като леко я положило,
така че oт студа да я предпази
и усмивката й така да запази.
Гледали се в очите
и сякаш за миг променили им се съдбите.
Към пет минути седяли така
и момчето бавна навело глава
към малката, която чакала с нетърпение
двама души в това положение
да допрат устни на мига
и да забравят за времето и света.
Не издържало на изкушението
и без да чака продължението
целунало момчето в захлас
и се самозабравило за час.
Момчето гледало учудено,
от много чувства възбудено.
А момичето щастливо,
че в тоз ден открило
момче, което е различно,
сладко и леко нетипично,
с чар невероятен,
може би и малко непохватен.
Но всъщност е истина,
че постъпката им е лекомислена.
Те не се познават изобщо,
а вече говорят за живота си общо.
Нима това е възможно?
В живота не е ли по- сложно?
Любовта няма граници и очертания,
любовта е загадка, пълна с очарования.
И това нещо откирават
момче и момиче, които до река се намират
и които за пръв път се видели
и един по друг полудели.
Щастливи продължили,
миналото забравили и заличили...

Това е историята,
която доказва теорията,
че любовта съществува
и че всекиго тя атакува.

[daya]

.:: ИсТОРиЙкА зА ЛюБоВтА 2 ::.

Помните ли, че ви разказах,
и от съмнения ви отказах,
една обикновена случка,
интересна злополучка,
в коята две различни съдби
откриват в себе си сродни души.

Е, тази моя история,
доказваща мойта теория,
че любовта същесвтува
и че тя всекиго атакува,
напълно се преобърна.
Момчето нa любовта й не отвърна...

Щастливи бяха дълго време,
но един ден без на момчето да му дреме
реши просто да се разделят.
А момичетата това не могат да го понесат.
Срещнал бил друга,
затова вече не иска своята съпруга.
Били женени от години
и сякаш спестявали истини,
а уж щастливи били,
но вече няма ги тези искри...
Оправя си багажа,
отива към колата в гаража.
Вече е решил,
че макар и съгрешил
да напуснe своята първа любов
и да посрещне пак живота суров,
но този път с друга,
този път с нова съпруга...
Вече пали колата,
вече напуска жената.
Момчето, някога нещастно,
гледа момичето властно
и без угризения
тръгва по пътя, пълен със съмнения.
Момичето, нежно и мило,
с длани лицето си е покрило,
за да скрие очите си насълзени.
А ръцете й вече са изгорени
от отровните й сълзи,
породени от разбити мечти...
Но него вече го няма,
той остави празнина голяма
в една момичешка душа,
душа пълна със тъга...

Вярно, че любовта съществува,
вярно, че любовта всекиго атакува,
но също така е вярно,
че тя е нещо коварно.
За нея се живее,
по нея се копнее,
за нея се умира
и тя оставя вечна диря...

[daya]

.:: ИсТоРиЙкА За ЛюБоВтА 3 ::.

Онази любовна история,
доказваща мойта теория,
че любовта съществува
и че тя всекиго атакува,
с нейното тъжно продължение,
за напускане без угризение,
случайно да я помните?
Да, с децата, скромните,
дето се срещнаха до реката,
под едно дърво в гората.
Е, тя още не е свършила,
още не съм я довършила...

Момчето си отиде с трясък,
открил нов нежен блясък
в нова, по-млада съпруга,
той вече е с друга...
Момичето, отново нещастно било,
пак и сякаш завинаги само.
Със седмици плакало,
с месеци очаквало
той да се върне
и развръзката да обърне,
но напразно...
Накрая й станало ясно,
че тя не заслужава това,
че тя е по- добра.
Спряла да се самосъжалява,
намерила кой да я окуражава.
Вече намерила нов съпруг,
за да направи на стария напук.
И не било достатъчно все пак,
тя го искала, но не знаела защо и как...

И съвсем неочаквано един ден,
слънчев, приятен, просто обикновен,
някаква лъскава кола
спряла пред на момичето дома.
През прозореца погледнала
навън и слизащия от нея издебнала
с поглед внимателен,
разкриващ мислите й, отрицателен.
От колата лъскава, модерна,
се показала една обувка черна.
След малко се показал,
все едно от списанията излязъл,
мъж, красив и силен,
човек, доста виден.
Сякаш от някъде го познала,
и за секунда по него закопняла.
Той се приближил
и на звънеца позвънил.
Тя се втурнала да отвори
и с мислите си за него да се пребори.
Отворила с усмивка на лицето
и секнала изведнъж като видяла момчето.
Момчето, с което се запознали
и дълги години заедно издържали.
Да, онова момче, с което
запозна се до полето,
и което я заряза
и от мечти напълно отказа,
като друга предпочете
и любовта й направо помете.
Гледала невероятно учудена,
вече май не била влюбена.
Той й се усмихнал и думи,
благозвучни като на арфа струни,
решително изрекъл
и че друга обича отрекъл.
Предложил й пак да се съберат
и този път до край да издържат.
Тя се почудила.
Мислила, че се е заблудила
още в първи миг на запознанството
и по- късно открила в него коварството.
С минути било нямо,
а той показал своето коляно
и на него белег незараснал,
макар че е вече много пораснал.
Спомените им й припомнил,
все едно всяка секунда е запомнил.
Тя все още нищо не казвала.
Преди за него от всичко се отказвала.
Сега има ново семейство и съпруг,
но бившия й любим е сякаш човек друг.
Богат, по- красив, силен и по- мил,
усетила, че нещо от нея е скрил.
Не знаела какво да каже
и с поглед нерешителен успяла да му го покаже.
Той седял усмихнат на прага,
но не настоявал за отговор веднага.
Дал й време да помисли
и всичко това да осмисли.
Но нима тук няма уловка?
За отговора й е нужна подготовка...

[daya]

.:: ИсТоРиЙкА зА ЛюБоВтА 4 ::.

Е сега ще ви разкажа,
четвъртата част ще ви покажа
на онази история,
доказваща мойта теория,
че любовта същесвтува
и че тя всекиго атакува.
Сигурно помните развръзката
как по време на закуската
момчето й заяви, че друга
иска да бъде негова съпруга.
Изостави я без да го интересува
колко болка във нея бушува.
А после, след години много,
заяви й решително и строго
колко много я обича
и при нея пак изтича.
Тя нищичко не каза,
само с поглед му показа,
че й трябва време
за каквото и да предприеме...

Той седеше на прага,
не настояваше за отговор веднага.
Беше усмихнат и вярващ
и погледът му показващ
сигурност и добрина,
даже и малко топлина,
бавно я завладяваше
и сърцето й покоряваше.
Тя за миг се осъзна
и тръшна входната врата.
През вратата му каза,
че се радва, че той се отказа
от жена му, втората,
и че пак в първата търси упората,
но трябва да помисли дали
пак да бъдат както преди са били.
Не искаше да го гледа в очите,
не искаше и да й вижда сълзите,
затова така вратата затвори
преди за любовта им да заговори.
Към колата за малко да тръгне
и се обърна и обеща, че ще се върне...

Мина се седмица от тогава.
Тя трябваше да измисли нещо веднага.
Мъжът й беше на работа заминал,
а разума й беше се сринал.
Очакваше бившият да се появи
и тя своя отговор да заяви.
Облече си рокля, прекрасна,
от вятъра свещта угасна.
Момичето беше решено,
тъй като бе много огорчено,
да не приеме предложението.
Но това не й донасяше облекчението.
Сложи руж, пудра, спирала,
все едно не за раздяла,
а за събиране се готвеше.
Оправяше се, не се помотваше,
леко притеснена,
силно зачервена...

Цял ден го чака...
Вече се спусна и мрака...
Толкова много неща
й минали през ума.
Изведнъж телефона звънна,
тя скочи, леко се подхлъзна
в бързината, стана и вдигна...
Окото й не мигна...
Усмивката й секна...
Тялото й омекна...
Изпусна слушалката изведнъж,
чуваше се ехо на някакъв мъж.
Момичето на едно място седеше,
сърцето й по- бързо туптеше,
лицето й пребледня,
бе научила лоша новина.
Заплака със вик и със сила,
пречупи се душата й мила,
по лицето й се стекоха сълзи,
не бе плакала така преди.
Беше сама в голямата къща
и показа своята чувственост могъща,
ревеше и плачеше неспирно,
не можеше да застане мирно.
Плачеше и плачеше...
сълзите й бяха като свлачище,
така се минаха два часа, три,
но не успя да се успокои до зори...

Два дена минаха, хората плачат,
тя седи облечена в черно,
от далече някакви хора влачат
мъж, облечен модерно,
но вече с тяло изстинало.
Момичето седи сдържано,
мислещо за тяхното минало,
но всичко вече е свършено-
той се спомина...

[bobz]

BRAVO!!!!SUPER E! NEVEROQTNO! NQMAM DUMI!NAISTINA MN MN MN MN MI HARESA!Na mesta mi se gubi rimata no cqlostniq efekt e neveroqten .bravo bravo bravo!!!

[daya]

еee мерси много

a az na mesta 6tqh da se razpla4a velika si mila

[sladkoto_mime_]

уникални са .. просто няма какво да кажа .. ама аз накрая очаквах да се съберат .. ноо .. жалко как успя да го измислиш незнам .. какви ли не неща поражда човешкия ум :X

[EniTyYy]

mn sa hubavi =D> shtqh da se razplacha

[daya]

много се радвам че ви е харесало вашите мнения са много важни за мен

[ScionOfStorm]

кх, кх..

Да е, ама заеби че темата е банална, изпълнено е добре Стихоплетец...
Никак не е лошо, браво, харесва ми :>

[cskasladyrana]

Браво....Супер е това което си сътворила \/

[shivacheva]

Страшни са...супер си се справила,имаш голям талант... =D> =D>

[Psychoalgie]

FU

[Guderian]

ето и от мен

Каза Д-р Охболи
давай още го заври
каза и вратата тресна
при вида на п*тка тесна.
Тъй итсъди експертиза
в суха п*тка "мъжки полов орган" не влиза
и се съгласиха всички,
писна ни от сухи пички.
Нямам думи да опиша
тялото и просто - виж я.
Нямам думи да опиша
как отблизо я мириша.
Постепенно влиза плавно
вената издута е,
той е твърде водоравно,
тя е цепната на две.
Продължава да навлиза
сред приятна мазнина,
с двадесет минутна виза,
с две торбички семена.
Нямам думи да опиша
как усилено ми диша.
Нямам думи да опиша
как въртя месо на шиша.

[Daya e N1]

Mn qko!Bravo!