Много ме боли, не направо ми се реве Нашите ми казаха, че няма как да стана студентка, защото семестрите ми били много скъпи и нямало как да ми ги плащат. Приеха ме още от първо класиране и подскочих от радост, да ама не...
Да съм чакала следващата година.
Работя, вадя пари които в повечето случаи давам на нашите защото нещо все не стига... изтеглиха сума заеми които сега се чудят как да изплащат, за което аз лично вина нямам никаква.
И сега заради техните собствени проблеми, аз си преебавам бъдещето.
Защото те на времето хич не си даваха сметка, като ги теглеха тия заеми че ще искам да уча и сега като почнах работа вместо да си плащам семестрите ще им плащам заемите. И така си преебах бъдещето... приета, ама без пари да уча
И така когато съучениците ми тази година вече ще са студенти, аз ще си бачкам пак в проклетия магазин за 300 лв на месец и ще си псувам за попилените шансове и за безхаберието на нашите. Да ми е честито, за дето ме приеха.