- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Малко съвети,как да преодолеете проблемите с родителите
Ot nashte samo maikami mi piska za shtqlo i neshtqlo
ps . na bashtami ne mu puka toi daje neznae v koi klas mai , i mai v koe daskalo sam
Емии аз откровено си признавам, че с нашите не се имам. И не мисля, че някога ще се имаме. Не ме пускат до повече от 9 вечер лятото, дори ако съм в квартала и то не с хора, които не познават а с най-добрите ми фр, с които се познавам от 1-ви клас (сега съм на 16 без 1 месец). Не ме пускат по купони и излизания... не ме пускат да илизам до късно, лятото само ми дават до 9 нааай-мн, ама тва август вече е тъмно и пак не ми дават. Зимата искат да се прибирам по-рано, към 5 примерно. (е като съм на даскало съм си у нас към 8 ама тва явно не го взимат предвид). Ако им кажа, че не искам да съм с тях на НГ ми се сърдят и го приемат за лична обида, че предпочитам да съм с приятелите си, а не с тях. Заплашват ме за щяло и за нещяло, че ще ми спрат нета... уча испански и се справям ок с него, но баща ми не иска да го уча и понеже мн го е яд, ми натяква, че това е цигански език и нз си кфо... изобщо не оценява труда, който съм положила за да се справям добре и освен, че да имам хубави оценки и да гворя добре. Не ми се ходи и на море с тях и като има кажа те пак се обиждат. Нз вече какво да правя, на моменти не ги понасям. Казах им, че искам да ми купят за рождения ми ден и НГ (понеже разликата е само една седмица) та казах, че искам фотоапарат. А баща ми се изцепи: " Ахааа, значи фотоапарат... ее изкарай 4 по математика и ще видим" (понеже миналата година по математика 2рия срок имах шест двойки и едвам ми писаха 3 за срока и годината, баща ми сега ми каза това.) Е, ок де, ама нали е подарък, и трябва да е от сърце... И сега пак ще трябва да съм с тях на НГ и ще бъде ужасно тъпо... нз вече какво ще правя, искам да завърша даскало, да си хвана живота в ръцете и да се приключи всичкото това.
А за споделянето... не им споделям, защото те осъждат всяко мое дойствие, каквото и да им кажа, ако имам някакъв проблем го изкарват, че е глупост... нямам спокойствието и доветието да споделя...
А вечер, щом се прибера от даскало, само ям и си отивам в стаята на компа. Не, че толкова заради компа, ама те искат да седя при тях и да си говорим, ама ако аз остана и искам да им кажа нещо- отговора е: "Ааа, чакай малко, това е интересно говорят за..... еди- си кво" или се правят, че ме слушат. Еми как да искам да си споделя с тях! А после ме обвинават само, че съм на компа и не правя нищо друго. Еми на компа поне мога да споделя с приятелите ми, които са в Скайпа примерно, защото те ми дават съвет и ме слушат винаги, а не като тях....
П.С. Извинавам се, че стана дълго, просто имах нужда да го напиша, защото ще експлодирам иначе...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Първоначално написано от marilyn
почти същото е и при мен.само дето го няма испанския и още някои подробности.иначе всичко е същото.
МОМИЧЕ СЪМ!!!
^^Нз мила, аз писах и в една твоя тема за родителите... е поне баща ми не пие и тн, но това не значи, че ми е леко... на моменти не ги понасям( аз и с майка ми не се имам).
Имам една фр, понякога баща й ни взима от даскало с колата и ме оставят пред нас. И като гледам баща й колко е печен... става ми гадно, че моя не е такъв. И то не, че само пред мен е такъв, ами и тая моя фр ми казва, че с баща си са в перфектни отношения, споделят си за всичко. И да ти кажа честно на такъв човек като баща й и аз съм способна да споделя...
Е, поне имам брат ми, с който мн се имаме и ми помага, но той не живее с нас и не се виждаме често за съжаление... как ми липсва направо....
Не мога да кажа, че се надявам и при двете ни да се оправят нещата, зашото просто няма как, но се надявам, че времето ще мине бързо и ще си хванем живота в ръцете... така не е живот...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
"В къщи кротка и добра, а навън каква беля"Първоначално написано от iveto_koteto
Сериозни проблеми с родителите си не съм имал . Само леки кавги относно училището, защото те искат доста от мен, но мен не ми се нрави много да уча . Подържам добър успех, но за тях това явно не е достатъчно и искат да съм най- . Иначе съм адски доволен от родителите си . От нищо не са ме спрели, говорили сме си за секс, цигари, алкохол и винаги дават обективно мнение и се опитват да ми влязат в положението, за което им благодаря и ги уважавам .
Аз моите не ги понясам мн често не се прибирам до касно само да не ги виждам понеже знам че щом се прибера изнервената ми майка почва да ми намира косиури и за най - дребното а баща ми я подкрепя и аз сам в супер не изгодна ситуация, провбал сам това сас сагласяването но когато примерно ми се разкреши и аз и кажа добре мама извинявай или само добре тя почва да ми вика ''не ми викай добре ами прави нещо'' колкото повече се опитвам да сам добар толкова повече те искат от мен и им ствам като кученце и за тва преди да приключа с метода на сагласяване, след поредната караница на майка ми аз не издаржах и и се развиках, не я оставих и после кфо пак ме наказаха ама кой ги слуша например от доста време не сме се карали (благодарение на тва че ги избягвам) и ги помолих да ме запишат на уроци по китара ( тва сигурно вече година) и скоро тя ми каза добре ще си помисля сериозно и пак забрави а на мен тва наистина ми харесва и бих искал за вбадеще да се занимават с такова но те дори не ми дават да си видя вазможностите....
Извод: НЕ МОГА ДА ГИ ТРАЯ!!!!
някой да ми помогне наистина искам тези уроци
^^ На колко си?
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
И аз нз какво да те посъветвам... често пъти и аз избягвам нашите, иначе пак ще стане скандала... А за уроците по китара ... не е лошо първо да проучиш какви са цените, да си намериш подходящ учител и да им кажеш, че например си намерил... и така. Ще видят, че си подходил сериозно към това и може и да те запишат. Айде успех
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
намерих учител и за цените разбрах и им казах имах преиятел който ходеше там беше доволен казах им те на ударени се праят
Поватряй им го по- често, прави им се на сърдит примерно... и аз нз...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Добре, че аз нямам толкова много проблеми с моите родители
Преди година/две се опитваха да ми налагат мнението си (вечерен час, избор на приятели..подробности) но с течение на времето възвърнаха доверието си в мен и сега почти не ми се бъркат. Единственото, което ги требвожи е да не отида с неподписани оценки на училище
П.П: Освен това, което Цвети каза..искам да допълня, че родителите ни по-добре знаят от нас, кое е добро и кое лошо. Не забравяйте, че и те са били на нашата възраст и те са мислили по начина, по който мислим ние сега. Може би ако поговорите с майка си и баща си и ги попитате за техните teen години, ще видите колко много прилика има. Не си въобразявайте, че "тези старите нищо не разбират".. Може би, тези, които не разбират сте вие..
Слушайте родителите си.. Все пак те искат най-доброто за вас..
Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009
Първоначално написано от Fucking_Princes
и при мен е същата работа точно по контролно по математика имах най-високата оценка в класа 5 ии той ми се кара , че можело и да бъде 6 ... верно че може обаче егати смотаните задачи ни сложи тая
Радвам се, че ви допада темичката.
Много е хубаво постчето на
Jumbie483
Колкото и да са досадни, родители наистина искат най-доброто за дето си.Разбира се и те грешат често пъти в преценката/избора си, но кой не го прави?
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
добре гледам че давате не лоши съвети айде помогнете и на мен.
Така в мойто семейство положението е следното:
Баща ми е алкохолик, но не го осъзнава много-много. Без брой пъти ми е казвал че съм умствено ограничена, че за нищо не ме бива, че той видиш ли бил много повече от мен, че нямам право на мнение защото не работя и не се издържам сама, че вобще не го интересувам и така нататъка. След това на следващия ден когато рядко помни нещо от вечерта аз му кажа че не съм толкова тъпа той ми изнася лекция кой ми го бил казвал и откаде ми е хрумнало подобно нещо. Аз естествено отвръщам че няма значение и си отивам в стаята защото не ми се иска да се карам с него.
Майка ми от своя страна се грижи винаги да съм добре, заема моята страна когато с баща ми си дигнем скандал, когато я помоля нещо ми помага или ми го дава. Също така понякога прекалява налагами вечерен час какъвто имах когато бях на 8/9, повтаря ми едно и сущо нвщо непрекъснато (а аз мразя това) аз осузнавам че иска да компенсира това което баща ми не ми дава, но напражо се олива.
Аз пък напоследък немога да понасям живота си и си го искарвам на околните. Карам се сприятелките си непрекъснато, тероризирам по-голямата си сестра, бягам от часове за да ида на някакуф си купон и после да вида най-добрата си приятелка пияна почти до смърт.
Аве по-добре да спра че прекалих. Моля ви помогнете ми.
П.П.:
Ще ме извините за правописните грешки и това че съм обуркала смисала на изреченията.
Мерси много ще пробвам. Но това с вечерята няма да стане защото ние ядем заедно само по празниците а и когато се пробвам да свърша нещо ми казват да оставя че немога.
(На 12 съм) Понеже съм малка баша ми ми казва че когато се издържам сама ще имам право на мнение в смисъл че съм недорасла. Поне аз така си го обеснявам.
И още веднъж благодаря за саветите в никакъв случай няма да ги пренебрегна.
EternalEyes,
Благодаря за милите думи.
Участие по темата можеш да взимаш когато решиш /както и всички останали/.Целта на темата е преди всичко да си помагаме и тийновете с проблеми да чувстват тази подкрепа, да усещат, че не са сами.
Към mnluda,
На 12 си, нормално е да имаш вечерен час!Аз съм на 17 и също имам, така че в това отношение не мисля, че оплакванията ти са основателни.
Колкото до баща ти-Не му обръщай внимание и сведи общуването си с него до минимум.Така е най-добре за теб самата.Въобще да не ти пука какви ти ги говори, докато е пиян, очевидно е, че няма подобно мнение за теб, когато е трезвен, това е лъча надежда.
В заключение-Недей да бягаш от училище за да лентяйстваш.
Това не е геройство, а тъп начин да се покажеш, колкото си готина, всъщност ущетяваш само и единствено себе си!Само на 12 си!!
И в момента не ти се карам, просто искам разума ти да надделее.
И аз съм била на 12 и е имало моменти, в които ми е писвало от всичко и от всички, не 4е и сега не изпадам в подобни състояния.В живота на всеки човек има трудности, научи се да ги преудоляваш, а не да ставаш тяхна жертва.
Успех и се усмихвай!
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
ю А ТВА КЪРТИПървоначално написано от DisciplineAndOrder
Всичко е нормално!
абе квото и да праа нема да ме разберат мислят ме за малък който все още не разбира кога ще осъзнаят че съм пораснал
Всичко е нормално!
1.- Пускат ме до колкото си поискам стига да ги помоля правилно и да им обясня с кой ще бъда!Първоначално написано от Seducti0n
2.- Пускат ме навсякъде, защото ме познават достатъчно добре, че да ми имат доверие
3.- Изпълнявам доста неща вкъщи през свободното си време!
4.- Доверието им съм си го заслужил поне на 75%
5.- Слушам oldschool hiphop и ходя ЛЕКО смъкнат, нямат никакъв проблем с това, все пак избора си е изцяло мой!
6.- Всички родители си имат цака, трябва само да я намериш и проблема бива решен!
7.- В това не ме бива много, но се справям по нечестен начин!
8.- Не следя модата, водя се по стила си!
9.- В моето семейство тая фраза не съществува
Лично на мен не успя да помогнеш, моите проблеми вкъщи са малко по-тегави, но браво за темата!!!
+111111
Когато верно вземеш да пораснеш!!!Първоначално написано от tikira
Аз се разбирам с всички.. Е, с брат ми не винаги, но се някак си се оправяме.. А мама... тя е най-готината майка на света! Обичкам си я многоО! :P Няма като мойте родители.. Страхотни саа!
Пълна съм с психични отклонения, ама до едно си ги обичам ! ♥ :P
И мама и татко и брат ми са пичове... нямам проблеми с тях
Дали някой ден сърцето ми ще престане да се опитва да изкочи от гърдите ми всеки път, когато ме докоснеш ?