- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Малко съвети,как да преодолеете проблемите с родителите
Мерси за Съветите !
..........
благодаря за съветите
Т'ва с родителите е малко кофти :\ . Те още си живеят в соц. времето и си мислят че баничките вървят по 12 ст бройката. Сериозно някой трябва да им каже, че света се променя и нищо не е както е било тогава.
Това е така,а що се отнася до моите родители преди се разбирахме перфектно,но сега всеки ден се карам с майка ми.Това е така,защото започна нова работа и в цеха в който работи са 30 жени,които непрекъснато и дават съвети с други думи размътват и мозъка и незнам какво да правя вече.Опитвах какво ли не,за да сме в добри отношения,но не се получава,моля ви съвет.Първоначално написано от beliqsmok
да не им се обръща голямо внимание ...
Mi pri mene e super gadnoto.
1 jiveq sas sestrami (koqto e na osem) i ba6tami bez maikami tq jivee v Italiq ot mnogo vreme.Tapoto e 4e ba6tami se darji mnogo tapo...puskame na van do 9 ili 9 polovina ne mi dava do 10 dori i pred bloka.Kazva 4e ne sam zaslojavala ni6to 4e ne sam pravila ni6to v ka6ti.A ne e taka vsi4ko sam pravila,pomogala sam mnogo.Znam 4e se pritesnqva ama 4ak pak tolkova...
аз едвам измолих да ме пускат до 9, а съм на 15... не се оплаквайте, има и по-зле
Моите поне никога не ми държат сметка кога се прибирам,когато бях на 13-14 ме пускаха до 11 или 12,но сега нямам никакви проблеми-на 16 съм,но това не означава,че съм някаква разпасана така да се каже. Но пък родителите ми винаги искат съвети от мен за всичко и всичко си споделяме,сега дори с майка ми сме в прекрасни отношения.Но някои са по-консервативни и имат различен начин на мисленеПървоначално написано от ifilin4ica
Първо, поздравления към авторката на темата!Има полезни неща, които биха могли да помогнат.
Таа сега и аз да разкажа за част от моето ежедневие..Като всеки тийнейджър и аз имам пролеми с родителите си .. понякога дори прекалено много хахах ..Проблемът е първо между тях двамата - майка ми и баща ми.Попринцип баща ми е този, който работи изкарва прехраната един вид, плаща сметки и т.н Общо взето-главата на семейството.Колкото до майка ми .. тя напусна работа и сега баща ми издържа семейството.Нещата за които се карат винаги са били от сорта ( от баща ми към майка ми ) Ти защо не чистиш вкъщи и не поддържаш обстановка, аз като се прибера искам да ми е чисто и приятно ( Това в общи линии ) Което е вярно, майка ми много рядко се заема да пипне нещо у нас и след като мине един подобен скандал с баща ми - упреците почват към нас децата ( имам брат на 12 ).Репликите са от сорта - кажи го на децата си, дъщеря ти по цял ден седи пред компютъра а сина ти нищо не прави.За мен този начин на измъкване от ситуация и вършене на задължения е напълно неуместен и не приемлив.Родителите ми повече се карат на мен за разни глупости и ме упрекват едва ли не аз съм виновна за случилото се..Друго често срещане нещо е, че аз почти не споделям с тях просто защото виждам отношението им към мен и това някак си ме отблъсква и не искам да им казвам нищо.
Почти непрекъснато се караме и това много ме дразни и разочарова.Искам да имам майка с която мога да споделям и тя да ми дава съвети, а не човек който просто ме направлява без да се интересува как аз се чувствам.
Това което написах е съвсем малка част от нещата които преживявам всеки ден.. ще се радвам когато настъпи момента да се изнеса от нас.
Още веднъж, поздравления за темата, надявам се някой да обърне внимание на това което написах : )))
От Родители аз лично не мога да се оплача... Какви хора са не знам,но винаги ме предразполагат чудесно.Широко отворени хора са може да се споделя всичко с тях за каквото и да е било.Съвет има винаги от кой да получа.Обичам ги! Аз съм на 17 години и обожавам разходките и прекараното време с тях.Нямаш търпение да се прибереш от където и да е защото я има така наречената семейна "топлина". За оценки,забелжки и неизвинени никога не е имало проблем.От малка имам навика да си казвам веднага лошите оценки .Забраните пак ги има,но в ограничено количество и за малки неща.И аз се разхождам с приятели,по кафета и вечер се прибирам в нормален час за мен и за тях абсолютно същото е като при всички на моята възраст,само че с адски много доверие и отговорност.А ученето никак не го обичам и "нашите" го знаят отлично.Просто моят съвет към вас е-уважавайте родителите си както и тяхното мнение не правете детски номера пред тях,които те никак не обичат.Дръж те се естественно за възрастта си за да разберат "вашите",че си един добър и възпитан подрастващ,от там идва и доверието
Дори и авторския post не съм прочел, направо ще напиша мнението си: оправия с родителите НЯМА, но поне направете така, че те да се дънят, а не вие. И показвайте повече уважение и се замислете как да ги ядосвате по-малко
Ако знаете рецептата, тогава създайте и теми как да се справим с престъпленията, рака и СПИН-а и с войната по пътищата (ох, забравих, че такава тема вече има) :P
преди супер много се карах с тях.. но съм по устата и не им мълча когато трябва .. за това сега вече с майка само спорим,не се караме .. всичко отминава, а с татко когато се видим нямаме време да се караме понеже е за малко
вЛасТта Ми ПричиНяВа НаЙ-сИлНиЯ оРгаЗъМ, НаЙ-сЛаДкаТа ТрЪпкА.иСтиНсКа КуЧкА, ЦиНичНа,ЛовКа,БруТаЛнА, с ТеЖъК ПаРфюМ и ЖеЛяЗнА вОлЯ ... с ОбуВкИ На Ferragamo и КосТюМ нА PRADA! Не БъДеТе пРосТо БоГаТи МоМичеТа, а ЖеНи с ВъзМожНосТ!!
Мерси за съветите помогнаха ми много
А сега някои да има идея как да ги накарам да ми вземат Mp3
Емии ... аз съм на 13 години брат ми на 6 сем. бюджет е 2000лв. казвам го да не кажете, че сам някое богато разглезено хлапе .. Не съм отличничка не съм и лоша ученичка ... имам 4-5-6 това са оценките в бележника ми .. Майка ми е съвременна ... Баща ми не толкова, но е много нервен и го разбирам .. проблема му е, че от време на време пие след като си дойде от работа ... Гледат да ме задоволят до кадето могат .. а и не мога да кажа, че искам много ... исках компютър преди 3-4 години и си го получих .. естествено и леля ми помогна .. телефон хубав и си го получих .. преси и всякакви тиинейджърски работи.. в повечето случаи ме подценяват,но не ми е толкова болно (свикнала съм) баща ми ръси лафове до припадак мога да се смея с него .. майка ми е много забавна ... естествено и аз си имам проблемите,но гледам да сам на тяхното мнение и винаги да намирам положителната страна на нещата ... за оценки не ми се карат ... само ми казват ако искам да постигна нещо и да не завися от никой да се потрудя малко повече... спечелила съм си всичко това ... От няколко години много искам куче ,но те смятат ,че няма да се грижа за него .. Баща ми (като всеки татко) е ревнив и не ме дава на момчета ,но и аз не му споделям .. Казвам повечето неща на майка си .. с брат ми доло-горе сме в добри отношения .. а относно излизането не мисля ,че съм си на годините да стоя до 9-10 часа в големия град разбирам ако съм някаде на гости и после някой да ме изпрати така ме пускат .. но да се разхождам по улиците .. мисля , че е опасно .. дискотеките,щурите купони до сутринта,напиванията и разходките до късно .. мисля ,че си има време за всичко ... Естествено като всички родители ми се карат .. ами .. сега като се замисля .. съм в много добро положение спрямо другите .. а на вас мога да дам съвет Гледайте на родителите си като на приятели и като на родители когато е нужно. Не злоупотребявайте с доверието и всичко,което ви дават . Все пак те ви обичат и малко или много се интересуват от вас .. И НАЙ-ВАЖНОТО .. КОГАТО ЖИВОТЪТ ВИ ПОДНЕСЕ ЛИМОН .. ВИЕ СИ НАПРАВЕТЕ ЛИМОНАДА .. не като отмъщавате ами като гледате на всичко от положителната страна .. мислете и за бъдещето си ..
Аз също съм на 13 години и много често си разменям по някоя реплика с майка ми .. Понякога майка ми и баща ми много ме вбесяват .. Ето например още когато бях на 11 исках .. и още искам втора обеца на ухото .. но нашите не са съгласни Майка ми обеща като направя 14 ще си пробия (но само 1) За tattoo пък да не говорим ( дори и изкуственна / временна ) .. Баща ми не ми дава да се гримирам ( но въпреки това всеки ден си се токам ) Не искам да ме мислите за някаква разглезена лигла .. която само иска без нищо в замяна ..Не е така Отличничка съм в училище и каквото ми кажат го изпълнявам Но някои неща не ги получавам .. а защо ?! Опитвам се да обясня на баща ми , че вече не съм малка и искам както всички други и аз да си имам превилегии .. но не ме разбира! С майка ми само се караме за това как се обличам .. баба ми само ме командва ама вече започва да ми писва
1 izvinqvam se 4e ne pi6a na kirilica,obe6tavam samo za tozi pat e !
Taka i az imam 1 osoven problem s moite roditeli.Na 13 sam skoro prawq 14 ,ate me tretirat kato 9 godi6na!!! navan me poskat dokato ne se stymni (do kam 20:00)ako zakasneq sam nakazana!!!Mnogo mi gadno 6toto na moite fr ve4erniq 4as im e 22:00!A i 2 kato nse zapoznaq s nqkoe gotino mom4e i taman vzeme da mi predloji te aide pribirai se stiga ti tolkowa naprawoooo poludqvam !!!Daite nekav savet pls
cottoncandy, прощавам ти гадната шльокавица, но само този път:Р
Виж сега, не можеш да се сърдиш на ваште, защото каквото и да си говорим, съгласно закона, ти все още нямаш правото да си навън по това време, би трябвало да си в 8..помисли си над това, че родителите могат най-спокойно да си измият ръцете и да те задължат да се прибираш дори и по-рано.Аз пък след около половин година правя 18 и наште все още мрънкат, ако мине 10 и не съм в нас...
Хубаво е да цениш това, което имаш, а не да страдаш за това, което ти липсва, най-малкото защото след някоя друга година ще получиш и повече свобода, но преди всичко трябва да покажеш на родителите си, че си отговорна и зряла /а мрънкането срещу ограниченията не е никак зряло/.Замисляла ли си се някога каква е причината да те пускат до 10-ами може би се тревожат за теб и не искат да ти се случи нещо лошо.100 % обаче ти си твърдо убедена, че няма какво да ти се случи и, че можеш да се пазиш, но всъщност си в пъти по-крехка и беззащитна, отколкото въобще можеш да си представиш.
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Прав е те се страхуват за теб и се притесняват да не ти се случи нещо ..
Всеки има премеждия с родителите си в даден момент , нейзбежно е ...
Мойте 'премеждия' май станаха прекалено много ..
“I don’t know why I’m scared,
I’ve been here before,
Every feeling, every word,
I’ve imagined it all,
You’ll never know if you never try,
To forget your past and simply be mine” ♥ Adele
Чак па да те смазватПървоначално написано от DisciplineAndOrder
I found someone I can trust..can you see that I am bound to you? ?
При мен е "малко" поо-зле положението ;д
Тъй като нашите не са в БГ ии аз живея с БАБА си и ДЯДО си..
ПОЛОЖЕНИЕТО Е ТРАГИЧНО!!
като започнете от " Намали си музиката "
до . . .
олеле..до къде лии не хахаха..
тая жена (баба мии ;д ) живее в 12 век.. нещо ужасяващо хДд
НА НИКОЙ НЕ ГО ПОЖЕЛАВАМ ;Д
ми моите скоро не са се запуквали за нищо !?
ама ся искам да ги навия да ми вземат nokia 5800
ама на бат бойко много му се нервя... да не отпусне 13-та заплата... цък отидоха ми подаръците
Оле, да живееш с баба си и дядо си, това не е шега работа. И аз съм го изпитала, не издържах много.Първоначално написано от aniie
Миналото лято майка ми отиде да работи в Синеморец (аз съм от Бургас) и нямаше как да се прибира всяка вечер, и се наложи да отида при баба и дядо... Първите няколко дни-добре, обаче после... оле,оле. Въпреки, че не ме приемат като 5 годишна (вече... и слава богу, де) ми правеха забележка за всяко малко нещо. Дори ме караха да се прибирам в 7 часа (ЛЯТОТО о.о) макар че майка ми им каза, че мога да стоя до към 8-9 ;х И все пак... не останах дълго там. Майка се прибра от Синеморец, понеже аз всяка вечер и се обаждах да и обяснявам как не се живее там... ии така общо взето. Та мисълта ми е, че те разбирам и аз също не го пожелавам това на никого... особено ако имат като моите баба и дядо.
А иначе за проблемите с родителите.. безброй са. Най-големия е, че нашите са разведени и аз винаги заставам посредата. Те се мразят, а аз не търпя, когато започнат да се нареждат взаимно... Чувствам се като някаква изповедалня -.-
Другия проблем е жената на баща ми. Попринцип сме близки и се разбираме, приемам я като приятелка и й споделям, но има моменти, когато не можем да се търпим и става напечено... Но въпреки всичко мисля, че семейство без проблеми няма, няма и да се намери такова. Всяко дете има проблеми с родителите си и обратно. Невъзможно е да не се случва, като се има впредвит голямата възрастова разлика и отговорността на родителите ни, както и факта, че всеки мисли по различен начин, което често води до спорове.
Представете си, че родителите са ви изоставали. Израстнали сте в дом за сираци. Тогава бихте се чувствали още по зле .