Здравей, Мони.
Първо искам да те поздравя за това, че търсиш вината не изцяло в майка си, но и в самата теб.
Странното е в това, че ти 2 години си била с това момче, а на майка ти, чак сега и е щукнало, че ти влияе зле.
Идеята е не само да си върти тази теория на пръста, а и да я подкрепи с приемливи аргументи, не може просто така да ти наложи някакви ограничения и да пречи на отношенията между теб и приятеля ти.Ако е разбарана жена, колкото и банално да прозвучи дай всичко от себе си, за да я предразположиш към един напълно откровен разговор, чрез който да ти се изясни ситуацията и да се премахне неприятното чувство на неведение.
Търси доводи и не се примирявай с положението, бъди дипломатична и спокойна, влез и бавно под кожата и разбери защо се държи по този начин.
Успех!