Изчетох доста мнения и реших и аз да постна едно..

При мен нещата стоят така - от много малка 4-5 годишна нося очила и това винаги е подронвало самочувствието ми, защото в училище дечурлигата все ме взимаха за бъзик и ми сриваха самочувствието.Това вече не е така, по - голяма съм и нося лещи, и не мисля, че на хората НАЙСТИНА им прави чак толко голямо впечатление дали съм с очила или не.
Другото нещо е фигурата ми. Краката са ми що годе слаби, дотук добре, но изглеждам леко квадратана (или поне аз така си мисля), защото коремчето ми е широко и имам малка паласка под пъпчето . Срам ме е като ходя на басейн и е неприятно когато пробвам дрехи, особено лятото, защото повечето потници и блузки са прилепнали. Е не седя да се тъшкам - правя коремни преси, ходя на йога, ефект не виждам, но мисля есента да започна и плуване.
Стигнахме до най - болната тема - косата . Не е кой знае колко гъста, имам бебешка коса покрай челото и е една такава хвърчаща... дори, когато я изправя пак има косми, които стърчът. От това продължавам да се комплексирам, защото братовчедка ми, с която съм израстнала, и с която прекарвам много време има страхотна гъста мека коса... точно каквато аз нямам. Правя си всякви маски и чета всякакви глупости, но явно което не е - не е!
Имам и доста бенки... най - много ме притесняват тези на лицето - от лявата страна, точно до ушите има 3 в триъгълник , а от дясно пак до ухото, но две по - големички. Майка ми има МНОООГОО бенки... целия и гръб е в тях. Има и една огромна широка, колкото малкото ми пръстче. Притеснявам се, че и аз може да стана така. Замислям се за махане на бенките,... но ще видим.
След това е кожата. Поначало е по - светличка, и затова космите ми изпъкват повече. А кожата на лицето ми е мазна, имам синки под очите (прикривам ги с пудра или фон дьо тен, не е чак толко зле..). Тази година когаро бях на почивка си изпеках лицете супер, направо бронзов загар... вече няма и помен от него...

Та .. искам да кажа на всички - никой не е префектен! Важно е да се обичаме такива, каквито сме, защото така и така ще прекараме живота си в това тяло, поне да се рабираме с него. Пък и както е казал Буда - "Душата избира тялото".