Така...мацката е от планета, на която хората са много силни физически...и са леко наивни. Говори си тя с пича, който вероятно е от Земята:
Тя: - ...и винаги си имам неприятности с мъжете. Искат да ме черпят, да ме държат за ръката.
- Ами, самО момиче из тези заведения би трябвало да очаква някакъв интерес от страна на мъжете.
- О, това ми е известно. Но не ми е ясно защо не ме слушат, когато им казвам, че не ме интересуват, и ги карам да се махат.
...
Обаче съм открила, че където и да съм, има начин да се справя с тях. Казвам им, че ако не престанат да ми досаждат, ще им счупя ръцете.
- И те престават ли?
- Не, разбира се. Но след като счупя някоя и друга ръка, те си отиват, А останалите не ми досаждат повече.
И след известно време той я налазва:
- Спомних си какво ми каза. Искаш ли да ми счупиш ръката, Мета?
А това е най-якото:
Грешката на Джейсън беше, че протегна ръка да я спре. Всъщност той така и не разбра какво се случи по-нататък. Изведнъж усети, че вече не стои на краката си, а лежи проснат върху пода. Рамото го болеше ужасно, а Мета вече я нямаше в коридора.
Книгата е Хари Харисън - "Свят на смъртта". Стана доста интересна, още не съм я прочела цялата.Преди това прочетох "Заложници в рая" на Клифърд Саймък...много въздействаща...
Възможно ли е да бъде по-красиво?
впечатление ми направи последната книга която прочетох: "внимавай какво си пожелаваш" вярно малко е лигава, но ме накара да се замисля за някои неща
иначе други любими книги са ми "На изток от рая" и "Самите богове"
"Целувка за лека нощ"