Коя е книгата, която е успяла да ви разплаче или която силно ви е впечатлила?![]()
Зачем живешь на свете этом?
Какая у тебя мечта?
Задумался - ли над ответом?
А есть ли у тебя она?
Краят на "200 годишният човек" ме разплака. Иначе доста книги са ме карали да се замислям или усмихвам.
Възможно ли е да бъде по-красиво?
Плаках на трилогията на Нора Робъртс "Ключът на...", не че беше толкова тъжно, де.![]()
Плакала съм на "Принцеса Анастасия", но то беше, когато бях на 12..На други книги не съм плакала, но пък любимите ми са: "Мъртвите Сибирски полета", "На Изток от Рая", "Тя танцува само едно лято"
(страхотна книга)
![]()
The journey never ends.
Love is like the wind. You can't see it but you can always feel it!
Take a risk. Dare to move. Love is a leap of faith.
На "Малазанска Книга На Мъртвите", Колелото на времето...като се замисля почти всяка фентъзи книга, която съм чел. И на някои извън този жанр![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
"Малкият принц"...краят беше много тъжен![]()
♥ Усмихвай се - това кара хората да се чудят какво мислиш ♥
"Зимни вечери" (не е книга),а иначе "Четери малки жени"(мисля че така се казваше)..........тези са ме разплаквали
Не плача.Първоначално написано от beyond_transience
Относно втората част на въпроса - не е една, но ще се опитам да препоръчам няколко:
За кого бие камбаната - Ърнест Хемингуей
Невинният - Джон Гришам
Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд
1984 - Джордж Оруел
помня, че от задължителните навремето много ме беше впечатлила и Дядо Горио на Балзак
разбира се - Граф Монте Кристо - Дюма-баща
Ето една малка част от книгите направили ми много силно впечатление досега. За съжаление вече не чета много. Браво за темата! Определено се откроява на общия фон!
Мисля,че става дума за "Малки жени". Аз също много я харесвах, много мъчно ми стана, когато едната сестра почина...Първоначално написано от Mimka_sweet
Иначе и аз съм плакала на "Малкият принц", на приказките на Оскар Уайлд(особено на "Славеят и розата") и на "Птиците умирам сами".
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Не съм се разплаквала...
Но силно ме впечатли книгата- "Не без дъщеря ми".
Неподходящ размер на снимка в подпис!
Помня,че като малка се късах да рева на "Клетниците".
Доста книги са ми правили впечатление,но любимата ми е
"Предречено от Пагане" (В.Мутафчиева).Тази книга ме трогна...
I'm wishing on a star,
to follow where you are.
I'm wishing on a dream,
to follow what it means....
"Брулени хълмове" ми се запечата в съзнанието за мн години. Обаче д аме разплаче успя само Дядо Вазови то с една повест, която се учи в малките класове - "Немили-недраги"...
Книгата , която ме е карала да се замисля най - много е "Червено и черно" - Стендал. И една история за едно странно момче Каспар Хаузер (книгата е "Неразгаданите мистерии")
П.С. Как сте плакали на "Малкият принц"Тази книга я мразя най - много
Нищо лично.
Не си спомнян книга да ме е карала да плача, може би защото обичам да чета по-весели неща. Напоследък чета доста трилъри. Автори като Матю Райли, Джеймс Ролинс, Дан Браун и ощеКриминалетата на Сидни Шелдън също започнаха да ме зарибяват. Фентъзитата на Салваторе също ме грабват има много добри разсъждения, падам си и по класическите пълни с магия и кървища - стил Кнаак
Абе има мн матриал за четене
![]()
Възможно :P А ти какво четеш? Всъщност като се замислих и този философски книги съм прочел, мн са ме карали да се замислям книги на Хесе, Норбеков, Дон Мигел Руис, Наполеон Хил и още няколко...
почнах за втори път "Парфюмът: Историята На Един Убиец" на Патрик Зюскинд. тея шваби са болни мозъци, книгата е уникална и определено ми е една от любимите!![]()
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...
Впечатлили са ме:"Птиците умират сами", "Не без дъщеря ми"; "Историята на една арабска принцеса"; "Осъдени души"... за други в момента не се сещам.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
Общо-взето четеш стойностна литература, което хубаво. Аз ползвам книгите за развелечение, както казва учителката ми по история "Всяка книга обогатява речника ви, дори тъпите криминалета!". Предпочитам да чета нещо, отколкто да съм като мнозинството, което не знае какво е това книга или се яде, щом дори няма с кого да ходя до библиотеката от квартала, на всеки който предложи стои и ми мига тъпо... Препоръчай някоя книга на, както ти каза - нестандратен млад автор, стана ми интересно![]()
Хмм, труден въпрос. Много обичам да чета и не са малко книгите, които съм чела. Сега се сещам за "Списъкът на Шиндлер" - една от любимите ми. Просто няма как да не се впечатлиш.
Също "Железният светилник" и "Преспанските камбани" - прочетох ги 10 клас. Димитър Талев е уникален!
Собственост на Canis_Dirus
Първоначално написано от aP0kAlIpSiS
"Предречено от Пагане" е невероятна книга. Хм, май си поплаках, докато я четях.![]()
Собственост на Canis_Dirus
Абе, къде отиде голямата тема за книгите?![]()
Възможно ли е да бъде по-красиво?
Ще си направим нова и по-голяма.![]()
Собственост на Canis_Dirus
Искам да споделя яки неща от една книга, която чета в моментаА и беше готина темичка, доста показателна..3-4 човека пишехме в нея...
Възможно ли е да бъде по-красиво?