Не ми го казва пряко( сиреч "обичам те"), пък и ми го показва. Преди не се разбирахме хич (вечната борба между тинейдйъра и родителите), но после реших да подхождам с повече обич и компромиси и той откликна със същото.
Все пак не мога да го виня, че до края на живота ми ще се отнася към мен като към "малката дъщеричка на тати". Това е нормално и аз го разбирам. И той се опитва да ме разбира